Родопското чудо: Капещият камък цери глухи и помага на бездетни

Родопското чудо: Капещият камък цери глухи и помага на бездетни

Родопите са най-мистичната и красива българска планина. Освен собствената ѝ енергия, особения ѝ заряд, който цери душата, според древните поверия тя лекува и тялото на човек от всякакви болести. Точно на едно такова пътешествие ще ви поведем през този уикенд. Тръгваме от Пловдив, за да стигнем почти до границата с Гърция, където съвсем близо до нея е село Старейшино.

Там се намира Капещият камък, или както го наричат местните – Дамла кая. Мястото е прочуто сред силно вярващите в региона, но не и за обикновения турист. Сякаш самите местни не желаят популяризирането му. Някак си ревниво го пазят само за себе си и за малцината узнали за него. Никога няма да скрият мястото, ако ги попитате къде се намира, а напротив – ще ви упътят учтиво и дори ще ви предложат шише, ако не носите със себе си, за да си напълните от лечебната вода.

Мястото се намира на левия бряг на Каракая дере, а най-голямата загадка си остава водата, която капе от камъка. Според преданията цери глухи и помага при проблеми с говора, както и на жени, страдащи от безплодие. Лечебните ѝ сили били най-силни около Гергьовден, преди изгрев.

До Дамла кая няма асфалтов път. Поема се пеш от последната сграда на село Старейшино, където се оставя автомобилът. Няма как да я объркате – ще видите две продълговати тухлени постройки, а на портата има закачени рога от козел и овен. Почти сигурно е, че там ще ви посрещне и упъти софиянец, който преди повече от 15 години избягал от столицата и останал да живее в селото.

Черният път минава отдясно на тези постройки и лъкатуши покрай малка река. Поемайки по дерето, след около 15-20 минути над главите на туристите се извисява голям камък. За да се изкачите до него, трябва да прекосите водата. И от там поемате нагоре към Дамла кая. Стръмният път е осеян с натрошени камъни. А горе на върха е и самата скала, която сякаш сълзи. По нея едва се стичат капки вода, който се събират в малък изсечен под правоъгълна форма басейн. До него пък от дъски е скована малка масичка, на която са оставени две канчета. От събралата се в тях вода туристите отпиват и си измиват лицето за здраве.

На върха екипът ни се натъкна на трима мъже, дошли да си напълнят отново вода, защото вече веднъж Капещият камък им е помогнал. „Внучка ми говореше трудно. Преди година ѝ донесохме от тази вода и всеки ден тя отпиваше по глътка от нея, а проблемите с говора изчезнаха“, разказва най-възрастният от мъжете и ни пита носим ли си шише, в което да си налеем от лечебната вода. Разбирайки, че нямаме, учтиво ни предложи едно от неговите.

loading...

Разказа ни, че вярващите често закачали кърпи или парцалчета на дървото до скалата, защото смятали, че с тях тук ще остане болестта и болният ще се изцери. Други пък хвърляли стотинки под него – пак за здраве.

Тримата мъже напълниха бутилките, измиха лицата си с водата, седнаха на скалата и потънаха в мислите си. А ние поехме по пътя обратно.

Ако не бързате да се прибирате, можете да разгледате и село Подкова. За да стигнете до него, трябва да излезете от Старейшино, да пресечете жп прелеза, да завиете наляво и да се движите по протежението на линията. Точно тук се намира южният край на една от най-живописните и дълги жп линии в България – Русе – Подкова. В последните си километри релсовият път се вие непосредствено край брега на язовир Студен кладенец и река Върбица, преминава през няколко тунела и дава възможност за едно изключително живописно и приключенско пътешествие по релси в тази част на планината. Точно срещу сградата на гарата пък се вижда дълъг въжен мост, който минава над река Върбица.

Легенди: Яран Баба и 40-те сподвижници

Легендата за магическата сила на Капещия камък разказва за Яран Баба и неговите 40 сподвижници, пише „Марица“. По пладне дружината на Яран Баба седнала на Софра кая да похапне, но скоро ожадняла. Вода наоколо никъде не ромоляла. Тогава Яран Баба ударил с юмрук скалата и от нея бликнала буйна и бистра вода. Когато утолили жаждата си, запушили извора с вълна, за да не се превърне водата в порой и да не отнесе разположените в низината села. Оттогава тя се стича на капки по скалата, откъдето идва и името Капещият камък, или Дамла кая.

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *