В днешно време, когато все повече хора се разболяват от рак и търсят различни варианти за лечение, трябва да знаят, че шансовете им за оцеляване изглеждат по-обещаващи от всякога. Благодарение на най-силния антиканцероген, идентифициран от амерекански учени – плодовете на тропическото дърво гуанабана, известно още като гравиола.
Специалисти смятат, че използването на сока от този плод може да има по-мощен ефект от химиотерапията. Хиляди лабораторни тестове показват, че плодовете и сокът от това растение са в състояние да се борят ефективно с раковите клетки.
Едно проучване, направено през 1996 година, доказва, че една от съставките на гравиолата (Annona muricata) е по-ефективна 10 000 пъти от фармацевтичните лекарства! Друго изследване, при което от семената на гравиола с фракциониране са извлечени 5 съединения, показва, че едно от тях – cis-annonacin, има селективна цитотоксична активност на карциномните клетки на дебелото черво и дори е по-силно от фармацевтичното лекарство adriamycin.
Adriamycin е търговско наименование на doksorubucin и е популярно под името „червените дяволи“ заради яркия си червен цвят и големите странични ефекти, които могат да бъдат и животозастрашаващи, тъй като увреждат сърдечно-съдовата система. Това лекарство е опасно, защото при него липсва „селективна цитотоксичност“ – способността да се унищожат само раковите клетки. Но то е първият избор за лечение на различни видове рак почти вече половин век.
Доказано е, че след пет седмици третиране със сок от гравиола значително намаляват нивата на експресия на белтъците EGFR, р-EGFR и р-ERK в MDA-MB-468 (рак на гърдата) с 56 процента, 54 процента и 32,5% съответно. Като цяло екстрактът инхибира растежа на тумори средно с 32%.
Хората са прибягвали до плодовете, листата, кората и корените на гравиолата, защото са действали като успокоителни в народната медицина, а американските индиански лечители са го използвали за лечение на черния дроб, астма, сърдечни проблеми, артрит и за премахване паразити.
Това растение се използва и в Гвиана, където листата също се употребяват като успокоително, но гравиолата е известна и като тоник за сърцето. Бразилците пият чай от растението, за да се отърват от проблемите с черния дроб, а маслото от семената втриват в кожата при артрит. В Ямайка и в Западна Индия използват плодовете, за да намалят треската и за лечение на диария.
И както при всички продукти сме длъжни да споменем, че гравиолата е възможно да има и странични ефекти. Страничните ефекти са всъщност нещо съвсем обичайно, като при някои лекарства. Изследвания при животни показват, че тази билка има способността да намали кръвното налягане, така че при едновременно приемане на гравиола и хапчета за намаляване на кръвното налягане, е необходима консултация с лекар. По-големи количества от растението може да предизвикат гадене. Интересно е, че коензим Q10 може да неутрализира ефекта от гравиолата.
Хората с ниско кръвно налягане също трябва да избягват консумацията на гравиола. От друга страна гравиолата може да доведе до унищожаване на нормалната чревна флора в храносмилателния тракт. Препоръчително е, ако растението се използва за период по-дълъг от 30 дни, към храненето да бъдат добавени храносмилателни ензими и пробиотици.