Исиотът, познак като джинджифил (Zingiber officinale), е многогодишно тревисто растение от сем. Zingiberaceae. Образува изправени псевдостебла, високи около 90-120 см. Листата са последователни, с ланцетни тъмнозелени остриета дълги към 18 см и широки около 2 см. Цветовете растат на отделно безлистно кълбовидно съцветие; всяко цветче е кремаво до жълтеникаво-зелено с лилав оттенък.
Джинджифилът се отглежда като култивирано растение за продажба главно в Южна и Югоизточна Азия (Индия, Китай, Непал и др.), в тропическа Африка, Централна Америка и Австралия. Обичайният вегетационен период е 8–10 месеца от засаждане до прибиране на реколтата. Джинджифилът не понася студен климат.
У нас рядко се среща в естествена популация. Обикновено се добива в топли оранжерии или саксии, където може да се приберe преди зимата, информира Puls.bg. Исиотът се отглежда предимно за подправка и лечебно средство.
Коренището на джинджифила има богата история като лечебно растение. Съвременните изследвания потвърждават, че активните му вещества – особено фенолните гингероли (предимно [6]-gingerol) и шогаоли – проявяват силно противовъзпалително и аналгетично действие, както и ефект против гадене. Проучвания показват, че екстракти от джинджифил могат да модулират рецепторни механизми за гадене (напр. серотонинови рецептори), като по този начин намаляват склонността към повръщане.
Според официални европейски монографии джинджифилът е признат като ефективно средство за профилактика и облекчаване на гадене и повръщане (напр. при морска болест), както и при спастични стомашно-чревни оплаквания (подуване, газове). Традиционно коренищата се използват също при загуба на апетит, лека ставна болка и симптоми на простудни заболявания. Клинични проучвания потвърждават, че джинджифилът облекчава и гадене при бременни, при пациенти на химиотерапия и след хирургични интервенции, както и намалява болката при остеоартрит с умерена сила.
Основната употребяема активна част е коренището, което съдържа етерично масло (1-3%) и липофилни феноли. Етеричното масло е богато на терпенови съединения – главно сесквитерпени като α-зингиберен, β-сесквифеландрен, β-бисаболен, α-фарнесен и куркумен. Непретопляемите феноли включват серията гингероли (ок. 4-7,5% при свежото коренище), като най-важният е [6]-gingerol.
При сушене част от гингеролите частично се превръщат в съответните шогаоли (най-активно [6]-shogaol) и впоследствие – в парадоли.
Други компоненти са нишесте (до около 50% от масата), 6–8% масла и млечни жлези, белтъчини и минерални вещества. Всички тези вещества обуславят пикантния вкус, мирис и фармакологичните ефекти на джинджифила.
С лечебни цели се използва предимно пресъхналото коренище (rhizoma) на Zingiber officinale. При реколтата коренищата се копаят 8–10 месеца след засяването (обикновено през късно лято/ранна есен). След изваждане те се почистват от пръст и се сушат – на слънце или в сушилни при контролирана температура (ок. 50-60°C). Изсушеното коренище представлява кафеникава, жилеста маса с ароматна миризма. Средният добив (рандеман) на готовия сух джинджифил е около 15-25% от теглото на свежото коренище (в зависимост от сорта, условията на растеж и метода на сушене).
