Дивият чесън има благоприятно действие при лишеи, циреи и труднозарастващи рани
Наричат го левурда и е многогодишно луковично растение. Вирее навсякъде из страната в сенчестите широколистни гори. Познато е още с имената Мечи лук и див лук, магьоснически лук, горски чесън или цигански лук. За лечение се използват стръковете и луковиците на растението.
В левурдата се съдържа етерично масло, в състава на което влизат винилсулфид, дивинилсулфид, алиин пипеколинова киселина, следи от меркаптан и др. Освен това растението е богато и на значителни количества витамин С (особено в листата) и високоактивни фитонциди със силни бактерицидни и фунгицидни свойства, превъзхождащи тези на чесъна и хряна. В луковиците има слузни вещества, минерални соли, захари, антибиотика алицин.
Мечият лук действа противомикробно и антисклеротично. Само екстракт от билката оказва потискащо действие върху развитието на едни от най-честите причинители на стомашно-чревните инфекции. Притежава силно фитоцидно действие – убива причинителите на различни инфекционни заболявания (стрептококи, стафилококи, причинители на грипа, на дизентерията и др.) Дивият чесън има благоприятно действие върху стомашно-чревната система. Изключително подходящ е както при остри и хронични разстройства, така и при запек. След редовна употреба отпадат предизвиканите от стомаха сърдечни смущения, безсънието е вече само спомен, а високото кръвно налягане се нормализира, намаляват и оплакванията, предизвикани от атеросклерозата.
Голям ефект има и сокът от пресни луковици, който значително намалява серумния холестерол. А при по продължителна употреба се забелязва понижение на кръвното налягане. Екстрактът има предпазно действие и срещу оловно отравяне. Сокът се препоръчва като укрепващо средство поради наличието на витамини. Притежава противоглистно действие спрямо острици. Външно приложен действа много добре при гнойни рани.
Магьостническият лук е ценно кръвоспиращо средство, което прочиства тялото и изхвърля вещества, отговорни за болестите, които налят човека. Същото това растение помага и за отстраняването на хронични кожни заболявания. Незаменимо е при лечение на ревматизъм, лишеи, циреи и труднозарастващи рани.
Има различни начини за употребата на левурдата. Може да се консумира като сок – дневно се използват около 5-10 пресни луковици. Запарката се прави от 1 чаена лъжичка изсушени луковици, залети с 300 мл вряща вода. Престояват 1 час във водата. Готовата отвара се пие по 1 кафяна чашка 3 пъти на ден преди ядене.
Любопитно е, че от тази билка може да се направи и ракия: нарязани на ситно листа или луковици се напълват, без да се тъпчат, в бутилка до гърлото, след това се заливат с 38 до 40 %-ова житна или друга домашна ракия и бутилката се оставя да преседи 14 дни на слънце или близо до печката. Четири пъти на ден от нея се взимат от 10 до 15 капки в малко вода.
Виното от див чесън също има лечебни свойства – шепа нарязани на дребно листа, се оставят да поврят малко в около 1/4 литър бяло вино, след това са подслаждат на вкус с мед или сироп и от това вино денем се пие бавно, на глътки. По същия начин може да се приготви оцет от див чесън, само че се вари с винен оцет, вместо вино.
Лечебен ефект има и масленият извлек от пресни луковици. Той се приготвя в шише, където се слагат луковици от див чесън, напълва се до половината с тях със зехтин или олио и се оставя на слънце един месец. След това сместа се прецежда и салатите, подправени с нея са много вкусни.
Левурдата е забранена за консумация от хора, които страдат от заболявания като изострен гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, холецистит, хепатит и панкреатит. Бременните жени трябва да консумират билката в много малки количества, защото тя може да бъде опасна за тях.