Дилянката е многогодишно тревисто растение с право, вертикално късо коренище. Известна е още и като валериана. Достига височина до 1 – 1.5 м.
Частта на растението, която се намира под земята има силна характерна миризма. Листата й са назъбени, с елиптични, ланцетни или линейни дялове. Цветовете са дребни, събрани в многоцветни съцветия. Плодът представлява малко яйцевидно орехче, сух е и едносеменен. Коренът е вертикално разположен, къс и дебел, отвътре кух. От него излизат по-малки коренчета. Започва да цъфти през май-юни, а дава плод през юни-юли. Дилянката расте по сенчестите и влажните места в горите и храсталаците в цялата страна. Използваемата част от билката е коренището.
Корените на растението действат успокояващо при безсъние. Дилянката успокоява централната нервна система, подобрява съня, помага при гърчове и спазми. Намира и приложение при хистерия, климактерични нерви смущения, начална хипертония, при спазми на стомашно-чревния тракт и на жлъчните пътища.
Екстракти и отвара от билката премахват сърдечните спазми, нормализират нарушения сърдечен ритъм и понижават кръвното налягане. Дилянката се прилага при болезнена менструация, епилепсия, гуша, виене на свят и др.
От валерианата може да се приготви чай – 1 чаена лъжичка от билката, която се запарва с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 кафяна чашка след ядене 3 пъти на ден.
Употребява се също и под формата на запарка: две чаени лъжички корени се заливат с 200 ml кипяща вода, оставят се да киснат в продължение на 1 час. След прецеждането на запарката от отварата се приема по 150 ml 2-3 пъти дневно според нуждата.
Трябва да обърнем внимание, че при продължителна употреба препаратите на дилянката причиняват храносмилателни смущения! Не е добре да се предозира билката, тъй като е възможно отравяне!
Любопитно е да кажем, че валерианата има едно необикновено свойство. В етеричното масло от корените й се съдържа веществото актинидин, което привлича котките. Това е така, поради сходството на актинидина с веществото 3-меркапто-3-метилбутан-1-ол, което се съдържа в котешката урина.
Аминокиселината валин е кръстена на името на това растение.