Предлагаме ви най-интересните моменти от интервю с руския учен и медик д-р Александър Шишонин, д.м.н. за един от бичовете на съвремието – захарният диабет. Д-р Шишонин е познат на нашите читатели от цикъла публикации, касаещи именно болестите на съвремието.
Неговите виждания са винаги неочаквани, понякога абсурдни, но в крайна сметка се оказват верни. Само преди месец публикувахме интересната му гледна точка за лечението на хипертонията.
Концентрираме разговора върху диабет тип 2, от какъвто боледуват 95% от диабетиците. “Този тип диабет се предизвиква по две причини – “енергетично отравяне” и недостиг на движения. Човек употребява прекалено много въглехидрати, не ги стопява с мускулна работа, затова излишъкът се отлага във вид на мазнини.
Но клетките не гладуват, напротив, те са пълни с глюкоза. При това напълно достатъчно ниво на инсулин клетките се задръстват от глюкоза, понижавайки чувствителността на клетъчните рецептори към инсулин. На тях не им е нужно повече гориво”, казва лекарят.
– Д-р Шишонин, защо лекарите съветват да се поставя инсулин и при диабет тип 2?
– Това е глупав съвет от неграмотни лекари. Защо да се вкарва допълнително инсулин на човек, който си има свой? За да атрофира собствената, произвеждаща инсулин система? Организмът не обича излишъците и изключва всички незадействани функции.
Без тренировки, атрофират мускулите: ако се бият инжекции тестостерон, тялото ще спре да изработва собствен; ако се бие инсулин, се изключват бета-клетките… Чувствителността на рецепторите към инсулина при диабет тип 2 се понижава по напълно естествени причини. Въглехидратите в организма са вече толкова много, че клетките започват да се задръстват…
Достатъчно е за 40 минути човек да побяга на бягащата пътечка и понижената чувствителност на неговите рецептори изчезва по тайнствен начин. Защото глюкозата в мускулите се стопява и клетките започват да открехват вратички, за да „похапнат“.
-Знае се, че сега и децата започват да боледуват от „старчески“, т.е. диабет тип 2…
– Свързано е с газираното, чипсовете, шоколадите, постоянните закуски. Родителите са виновни – извинете, но гледаш майката като лоена топка и детето си е тъпкала с храна, докато и то не се превърне в такава. И възниква въпросът дали това е свързано с генетиката или с домашната култура, или по-точно липсата на култура.
Питаш майката с какво храни детето и тя ти отговаря – с това, с което и ние се храним: сутрин каша, но непременно и бутерброд с бял хляб. В училище обяд от макарони с хляб, на вечеря котлети с картофи и хляб. И като добавка между другото се тъпче с чипсове, газирано, бонбони. И какво да очакваме? Учудващо е, че това дете е още живо… След няколко години ще е инвалид.
– Нима отричате генетичната предразположеност към диабета?
– Когато един лекар не може да отговори каква е причината за болестта, си има готов отговор: това е наследствено и самите пациенти го подхващат: болестта ми е наследствена, майка ми имаше предиабет, при нас е наследствено. Докторът кима доволно и се съгласява… Ето как се случва: бабата имала предиабет, майката развила диабет на определена възраст, а детето е с диабет тип 2 още от малко.
Независимо от генетичната предразположеност, бабата и майката дотътрили до зряла възраст, защото в детството им не е имало чипсове, фастфуд, газирано, финансови възможности. А при детето им всичко това го има и диабет тип 2 също, като бонус… Ето ви ролята на генетиката. Разберете, предразположеността е само възможност…
Съвременният човек е потенциален диабетик, защото сладкият живот има горчиви последствия.
– Каква е опасността от диабет и как медицината го лекува?
– Никак не го лекува. Ако под „лечение“ се разбира ликвидиране на болестта, тук е неприложимо.
Медицината просто овладява симптомите и с това си измива ръцете. И само в няколко на брой клиники в света, в нашата, в Израел например, диабет тип 2 действително се лекува, т.е., ликвидира се.
Ще обясня защо диабетът инвалидизира и убива човека. Излишната глюкоза в кръвта нанася основния си удар по съдовата система и най-напред по капилярите, водейки до капиляропатия. Те са много тънички и е разбираемо защо толкова тесни каналчета по-трудно пропускат гъстия сироп, отколкото чистата, лишена от захар кръв.
Капилярната мрежа загива. Диабетиците развиват ретинопатия, тъй като в ретината има много тъничка и нежна капилярна мрежичка.
По същата причина изчезва и потенцията; страдат долните крайници, като отначало се губи чувствителността, след това се развива гангрена, диабетиците често са с ампутирани стъпала и крака. И в крайна сметка, започват да отказват бъбреците, тъй като организмът се опитва да изхвърли захарта от организма с урината, което води до нефропатия. И… здравей, хемодиализа!
Страдат и нервите, и големите съдове, защото кръвоснабдяването на нервните влакна се осъществява по много тънките съдове… Увреждането на съдовете води до загуба на еластичност на техните стени и лошо регулиране на кръвното налягане, тъй като деградира и гладката мускулатура на съдовете.
Диабетната невропатия се изразява в загуба на чувствителността към дисталните (отдалечени) части на организма и преди всичко ръцете и краката. Диабетикът може да не усети дали пипа дърво или метал, с краката не разбира колко е горещ пясъкът например. Той може да обуе обувки, да ги носи цял ден, да си докара мазоли и чак вечерта да ги забележи.
Незаздравяващите рани по стъпалата на диабетиците не зарастват именно по споменатите причини. Ако са увредени нервите, контролиращи сърцето, започват проблеми с миокарда, но бавни. Ако са увредени нервите на стомашно-чревния тракт, се разстройва неговата функция – ту запек, ту диария. Ако под удара на диабета попаднат двигателните нерви, възникват болки и спазми, човек не може да спи нощем от болки. Всичко боли!
