Д-р Гайдурков – как да храним децата си, за да са здрави

Д-р Георги Гайдурков е роден през 1961 г. в гр. София. Завършва медицина към МА-София през 1985 г. Специализира нутрициология към Свободен медицински факултет с ръководител проф. Божидар Попов. През 1995 г. завършва магистратура по психология към СУ „Св. Климент Охридски” със специалност клинична и консултативна психология.

Работи последователно в неотложно звено и бъбречно отделение към МБАЛ „Христо Ботев” – Враца и 12 години в Център по хемодиализа към МБАЛ „Св. Анна” – София. От 2001 г. е ръководител на Консултативен център за безлекарствена терапия и личностна промоция „Санитас” – София.

Според него, ако детето е съвсем малко, най-добрата храна е майчината кърма. Световната здравна организация предлага до шестия месец детето да се храни само с кърма. Добре е храненето с кърма да продължи поне до една година. „Народната поговорка казва, че Крали Марко бозал три години, но това не е само легенда. Имам пациенти и жени, които кърмят даже до четвъртата година. От майчината кърма се получават ценни вещества и антитела против тези инфекции“, разкрива д-р Гайдурков.

По думите му, след втората година храненето на детето принципно не се различава от това на възрастните. Даже би било добре да е така, защото ако то яде някаква много различна храна, психологичното послание е много негативно: ти не си част от семейството. Храната би трябвало да е обединително звено на трапезата. Трапезата е нещо като причастие, което обединява хората, седнали около нея.

Колкото и да е странно, кравето мляко за децата е една от най-вредните храни, категоричен е специалистът. Грешка е детето да пие много краве мляко, чревната лигавица приема цяла белтъчна молекула, започват алергии, катари на горни дихателни пътища и не на последно място автоимунни заболявания като детския диабет, който е на практика нелечим.

Млякото трябва да е в някакви разумни граници, наложени от традицията, където децата също са участвали в поста. Има алтернатива – от ядките стават перфектни и чудесни домашни млека – например бадем и кашу, смляно на паста – става прясно мляко.

Ядките, особено кашуто, могат да бъдат заквасени и се получава кисело мляко от кашу и от други ядки, т.е благоприятната млечно-кисела ферментация може да я получим и от други източници. „И ако може да ограничим тестените храни. Ако се намалят точно тези два фактора – млечни продукти и тестени изделия, децата няма да боледуват“, казва още д-р Гайдурков.