Жива вода от пещерата на Света Марина помага при безплодие

Пещерата на Света Марина, близо до село Сливарово (Малко Търново), от векове привлича вярващи и болни хора за молитва и изцеление.

Пещерата на Света Марина е древно езическо светилище, което по-късно е християнизирано. Намира се в непосредствена близост до границата с Република Турция, в красивата Странджа планина, в местността Ликуди. За да се стигне до нея трябва да се продължи още 12 километра в източна посока от село Сливарово. До пещерата може да се стигне и от село Кости, като се кара по стар черен път, който минава по Резовското било. Особеното на този маршрут е, че може да се измине само с високопроходим автомобил.

В пещерата света Марина се влиза по самоделно направена дървена стълба. Около нея има усоен скалист дол, обрасъл с бръшлян. Входът на светилището е от юг. В източния край на скалата е оформена висока и тясна провиралка, която е почти неизползваема, тъй като е нависоко и трудно може да мине човек през нея. Освен размера, пречи и стичащата се по стените вода. Навремето, а често и сега, през нея са се провирали моми и ергени с надежда за скорошна женитба. Не е било позволено брачни двойки да използват провиралката.

Във вътрешността на пещерата има аязмо. Водата от него се стича по тавана и стените, и се събира в нарочно поставени по пода глинени съдове. Водата, събрана в тях, от векове се счита за лековита, и със сигурност има защо.

Как се е появила пещерата на света Марина?

Има предание, което разказва, че пещерата Света Марина е била открита от овчар. В стадото на този овчар имало сляп бик, който прогледнал, след като потъркал глава в капещата от стените на пещерата вода.

Какви лековити свойства има водата от пещерата на света Марина?

Лечебната сила на водата от странджанското светилище е близка до онова, на което света Марина е покровителка. Огнената Марина, както я нарича народа, е пазителка на водите и брака. По време на своя житейски път светицата е помогнала на много жени да заченат, за да могат бездетните семейства да имат деца. Казва се още, че света Марина е била и повелителка на змиите и е умеела да изцелява хората, които са били ухапани от тях.

Светилището е било известен култов център на територията на Югоизточна Тракия и навремето е впечатлявал хората със своята красива, полукръгла форма, наподобяваща храм. В миналото са идвали поклонници чак от Константинопол. Посещението на поклонниците от близко и далеч местните наричали „смиване“ с лечебна цел.

Лечебното „смиване“ има най-голяма сила в нощта срещу празника на света Марина

Затова и до днес бездетни жени идват още предната вечер и прекарват нощта в молитви към светицата. Те преспиват край светилището, събуждат се преди изгрев слънце, за да влязат в пещерата, да се помолят отново, да отпият по глътка от лековитата вода, да се обърнат гърбом към изхода на пещерата и да си тръгнат без да се обръщат.

От водата, която се стича постоянно, по пода на пещерата са се образували бели варовикови камъчета. Хората ги наричат „перлите на света Марина“. На тръгване онези, които са дошли да потърсят изцеление, взимат по една перличка със себе си. Вярва се, че носят късмет и здраве, ако се занесат у дома.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post Шепа фъстъци на гладно пречистват кръвта
Next post От гладуването има много ползи – то ни прави по-здрави, по-слаби, по-млади