Жълтият кантарион – билката с магически свойства
Предците ни са наричали жълтия кантарион „средство против 99 болести”. А на червения му сок са приписвали дори магически свойства. Разтворите и екстрактите от жълт кантарион са носели наименованията „червено масло”, „младежка кръв” или „кръвен еликсир”. Причина за такива гръмки названия е не само цветът на маслото, но и фармакокинетичните качества на растението, многодействено при различни болести на сърдечно-съдовата система.
Еньовден е денят, когато растението започва да цъфти и жълтите му слънчеви цветове радват окото почти до средата на септември. За ентусиастите, които са решили сами да събират билката трябва да подчертаем, че това се прави в началото на цъфтежния период и по възможност, когато луната изгрява. Тогава растението съдържа, което е научно доказано, най-голямо количество хиперицин, на който се дължи лечебното му действие.
В тази невероятна билка се съдържа висок процент от етерични масла, които се откриват в цветовете, стеблата и листата. Жълтият кантарион е подходящ за лечение на спортни травми и наранявания, като кръвоизливи, изкълчвания, натъртвания, разтягане на сухожилията и навяхвания.
Билката е известна с високото си съдържание на дъбилни вещества. Едно от тях е хиперфоринът. Те имат много медицински свойства, които повишават кръвоснабдяването на сърдечния мускул и го подсилват. Редовното взимане на препарати от жълт кантарион помага при сърдечна слабост. Имат положителен ефект и при стомашно-чревни неразположения. Дъбилните вещества действат заедно с противовъзпалителните аментофлавони в стомаха и червата и затова жълтият кантарион е надеждно средство против инфекции като диспепсията в кърмаческа възраст.
Билката помага при заболявания като депресии – жълтият кантарион въздейства позитивно върху мозъчната обмяна и стимулира производството на повишаващи настроението хормони; психосоматични заболявания; жълтият кантарион успокоява нервите и отпуска, чрез което могат да бъдат отработени страховете, които често са дълбоката причина за психосоматични оплаквания; рани и изгаряния; билката има антисептични, но и бактерицидни свойства, което я прави подходяща за по-бързо лечение на отворени рани. Жълтият кантарион лекува и вътрешни инфекции. Облекчава менструалните болки. Помага при женски проблеми, главоболие, нощно напикаване, нарушения на съня, при заболявания свързани с климактериума. Сърдечната слабост също изчезва благодарение на дъбилните вещества, които се съдържат в жълтия кантарион, защото консумацията й подсилва сърдечния мускул и е много ефикасен при терапия на физиологично обусловена сърдечна слабост. Раковите заболявания също нямат шанс, защото тази билка е възпрепятства окислителните процеси. При това той обезврежда онези агресивни молекули в кръвта, които иначе разрушават клетките. Билката действа профилактично срещу хормонално обусловените ракови заболявания, като напр. рака на гърдата.
В зависимост от вида заболяване жълтият кантарион може да се приема вътрешно като чай, прах или тинктура, или външно да се нанася под формата на маслен извлек:
– чай – вътрешната употреба на жълтия кантарион като чай е най-простата форма за използване на неговите активни вещества. За това е необходима изсушената билка, набрана по възможност в началото на периода на цъфтеж. 6 ч.л. от билката се накисват в 1/2 л. вряща вода. Оставят се да престоят най-малко 5 мин. Съдът трябва да е затворен, за да не отлетят етеричните масла.
– прах – стритата на прах сушена билка притежава свръхвисока концентрация на кверцетин и е едно бързодействащо средство против психични оплаквания. Прахът е подходящ, защото покачва рязко настроението и е смятан за много ценна профилактика срещу рака, тъй като за разлика от чая и маслото, той съдържа много флавони.
– тинктура – тинктурата представлява алкохолен извлек от определени части на растението. По този начин целебните свойства на жълтия кантарион се усилват и едновременно с това запазват. Приет вътрeшно, алкохолът изпълнява функцията на носеща субстанция. Активните вещества, разтворени в него, попадат чрез лигавиците в кръвта веднага след изпиването. Това повишава действието на концентрирания извлек.
Някои бронхити се лекуват с тинктури, тъй като техният потенциал на действие е много по-висок, отколкото, примерно, на един чай. Тинктурите са препоръчителни и при нарушения на храносмилателния тракт. Те се оказват много надеждни в борбата с тениите и глистите в червата. За лечение на вътрeшни инфекции се вземат дневно 2-3 пъти към основното ядене 8-10 капки от неразредената тинктура. Можете да използвате този метод най-малко две, но не повече от 4 седмици.