Изследователи от Станфордския университет установяват, че биологичното стареене следва основни пътища в тялото: метаболитни, имунни, чернодробни и бъбречни, понякога – повече от един. Учените: Възрастовите типове не са диагноза, а предупреждение да внимаваме повече с някои органи.
Кога за последен път съученик от гимназията ви каза, че сте си “все същият” или в по-разговорния вариант “не си мръднал” за годините, в които не сте се виждали? Няма как да е истина, но ни е приятно да го чуем, особено ако и образът ни в огледалото сутрин вдъхва оптимизъм – обикновено хората, които изглеждат младолики за годините си, са в по-добро здраве спрямо типичното за биологичната им възраст.
Да остаряваш бавно, е до голяма степен печалба от генетичното тото. Също и въпрос на късмет кои органи ще се изхабяват с по-бавно биологично темпо от цялото тяло. И за двете условия обаче човек може да допринесе, особено ако знае в коя област да насочи приоритетно усилията си за здравословен живот. Но може ли човек в задоволително здраве да разбере още в средната си възраст кои органи ще го предадат в първите му пенсионерски години?
Проучване на екип от Медицинския факултет на Станфордския университет започва разчистването на пътя към това познание. Учените разграничават при отделните хора различни модели на стареене, наречени възрастови типове.
Според признаците се открояват 4 типа остаряване. В коя група попадаш, зависи от молекулярната оценка на индивидуалното стареене в комбинация с анализа на начина на живот и медицинската история. Смисълът от категоризирането е да се улесни проследяването и намесата за оптимизиране на процеса на стареене.
В проучването, публикувано в сп. Nature, са били включени доброволци на възраст от 34 до 68 години, които се смятат за здрави. Използвайки кръв, изпражнения и други биологични проби, проучването проследява през равни интервали нивата на определени бактерии и биологични молекули в продължение на две години. По стойностите от кръвни тестове, протеини, холестерол, метаболити, цитокини, микроби и други маркери за здраве, участниците били класирани в категории доколко резултатите от изследванията отговарят на възрастта им. Разликите били не само в начините, по които човек остарява, но и в скоростта, с която органите намаляват функцията си.
Изследователите установяват, че хората обикновено стареят по определени биологични пътища в тялото: метаболитни, имунни, чернодробни и бъбречни. Например хората, които са метаболитно стари, може да са изложени на по-висок риск от диабет или да показват признаци на повишен гликиран хемоглобин – мярка за нивата на кръвната захар за по-продължителни периоди. Докато хората с имунен възрастов тип имат повече възпалителни маркери или са по-склонни към автоимунни и туморни заболявания с възрастта.
На теория разграничаването дава възможност човек да се причисли към конкретен тип. В живота обикновено е по-сложно, а понякога и непредсказуемо. Не всички се вписват изцяло в един от четирите възрастови типа. Възрастовите типове не са взаимноизключващи се и напредналата метаболитна възраст може да бъде и късна имунна възраст например. Ако има признаци на стареене в една система на тялото, това не означава, че не стареем и в друга, трета или дори и в четирите.