Симптомите за образуване на тумори в мозъка са различни, но има едни, които ни подсказват, че трябва да потърсим лекар. И те са:
– Главоболие – особено когато го определяме като различно от обичайното.
То е трудно преминаващо с конвенционалните обезболяващи медикаменти. Силно сутрешно главоболие. Главоболие, което причинява “скованост” във врата.
– Гадене и повръщане – характерно е по-често сутрин.
– Личностни промени – обърканост, липса на адекватност в обичайни ситуации. Емоционална лабилност и свръхреактивност.
– Нарушена памет и способност за адекватна преценка и пресмятане
– Епилептични припадъци, появили се наскоро, без връзка с алкохол или употреба на наркотици.
– Промени в говора – често пациентът не намира думата или не може да я изрече.
– Промени в зрението – двойно виждане или отслабване на зрението. Разлика в големината на зениците или падане на един от клепачите.
– Промени във вкуса и обонянието.
– Парези и парализи на различни мускулни групи – често на лицевата мускулатура или на половината тяло.
– Абнормен тремор или рязка загуба на сръчност.
– Обща отпадналост или сънливост.
– Изтръпване на ръка или крак или на половината тяло.
– Промени в менструалния цикъл или изтичане на течност от гърдите.
– Напълняване или промяна в номера на обувките. Промяна във формата на лицето.
Дори само един симптом да имате от изброените по-горе, не се колебайте, а побързайте да си направите консултация с лекар. Колкото по-навреме го направите, толкова по-голяма е гаранцията за пълно излекуване.
До 6-ия час трябва да се знае какъв е инсултът
Диагностичният алгоритъм за инсултите в България е изработен много добре. Има консенсус за лечение на болните с мозъчносъдова болест. Дори при спукан съд днес шансовете за оцеляване са между 80 и 90 на сто. Разбира се, ако се прилагат възможностите на съвременната медицина.
При забавена медицинска помощ обаче, което може да се случи в по-малките градове и болници, където нямат достатъчно апаратура, опит и специалисти за бърза диагноза и адекватна терапия, рискът за оцеляване е голям.
При инсултите за златен стандарт се смята, ако до 6-ия час лекарите вече знаят какво точно става с конкретния пациент и могат да пристъпят към лечение. При исхемичните инсулти лечението е на първо място с тромбоцитни антиагреганти, ноотропни и вазоактивни (съдоразширяващи) медикаменти.
При кръвоизливите, които са вътре в самия мозък (паренхим), лечението е само симптоматично – на болката и на главоболието. Коригират се и рисковите фактори като хипертонията, холестеролът, кръвната захар и ритъмните нарушения.