Кестенов мед срещу язви, може да се консумира и от диабетици

Кестеновият мед е един от даровете на планината Беласица, където е най-големият естествен кестенов масив в страната. Той се отличава с ниско съдържание на киселинност и не пречи на стомаха, действа заздравяващо при язви, а поради по-горчивия си вкус и по-ниско съдържание на захари може да се консумира и от диабетици, каза за БТА Гергана Джобкова, която, заедно със семейството си, се грижат за 150 пчелни кошера в района на петричкото село Коларово.

Всеки мед е полезен, стига да е истински, но кестеновият е рядък и е по-скоро бутиков, разказа Джобкова. Кестеновата паша е кратка, а в районите, в който има кестени, добивът е малък. Има много желаещи да отглеждат пчели в района, заради по-високата цена на този мед, създават се нови пчелини, но районът е тежък за пчеларство заради сухите и горещи лета, през които голяма част от растенията изсъхват, и повечето нови пчелари се отказват, допълни Гергана Джобкова.

В горещия период не остава храна за пчелите и се налага ние да ги отглеждаме, но предпочитаме по-трудния начин, при който кошерите остават тук, не практикуваме „подвижно пчеларство“, но за сметка на това медът е по-качествен, предимно от кестен, акация и билките, които растат в планината, допълни Джобкова.

Кестеновият мед е полезен и при белодробни проблеми, настинки, а наред с него, пчеларите събират прашец, правят тинктура от прополис, както и свещи от пчелен восък, които йонизират средата.

От години обаче кестеновите гори боледуват и са застрашени от изсъхване. Кестенът е в Червената книга на застрашените растителни и животински видове в България със статут на застрашен вид, каза за БТА началникът на отдел „Възобновяване на горите“ в Югозападно държавно предприятие инж. Вера Станишева.

В Беласица кестеновите насаждения са около 650 хектара, а горите, в които има кестен и други видове, са около 1700 хектара. През последните години се забелязва влошено здравословно състояние на горите от кестен в България, а най-голяма заплаха за оцеляването им е проникването през 80-те и 90-те години на миналия век на инвазивни патогени, които причиняват рак по кората на кестена, поради което дърветата изсъхват, посочи инж. Станишева.

Абсолютно всички насаждения боледуват в една или друга степен. Най-много са засегнатите дървета от 300 до 600 метра надморска височина, посочи инж. Станишева. За да се спаси това природно богатство, екип от учени от Институт по гората към Българска академия на науките, съвместно с Югозападното държавно предприятие, през последните няколко години провеждат експеримент, който е дал резултат в съседните страни като Румъния, Гърция и Република Северна Македония.

При него се търси хиповирулентен щам, който да предотврати размножаването на вирулентния щам на болестотворната гъба, която причинява рак по кората на дърветата, като в съседна Румъния има много добри резултати – около 80 на сто от насажденията са се повлияли и оздравяват, посочи инж. Станишева.

На определените от научните работници пробни площи се провеждат опити за внасяне на хиповирулентен щам, изолиран в лабораторни условия, в заболелите дървета. Мониторингът в определените площи продължава и има голям шанс да се излекуват тези гори, допълни експертът.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post Студът крие риск от инфаркт и инсулт, стеснява кръвоносните съдове
Next post Много полезна! Шипката в народната медицина и кухнята