Популярната кето диета, позната най-вече като средство за отслабване, може да има и неочаквана полза за здравето на мозъка. Нов научен обзор на изследователи от Университета в Коимбра, Португалия, показва, че хранителният режим има потенциал да предпазва от заболявания като Алцхаймер, Паркинсон и болестта на Хънтингтън.
Учените са анализирали десетки предишни проучвания, посветени на връзката между кетогенната диета и невродегенеративните заболявания. Заключението им е, че промяната в начина, по който организмът произвежда и използва енергия, може да играе важна роля за защитата на мозъчните клетки.
Как действа кето диетата
Кетогенната диета се основава на високо съдържание на мазнини и белтъчини, при силно ограничаване на въглехидратите. При този режим организмът преминава в състояние, известно като кетоза, при което започва да използва мазнините като основен източник на енергия вместо глюкозата.
Така се образуват молекули, наречени кетони, които могат да служат като алтернативно гориво за мозъка.
Именно нарушенията в обработката на глюкозата се свързват с развитието на редица невродегенеративни заболявания. Затова учените смятат, че кетоните могат да помогнат за поддържането на нормалната функция на нервните клетки.
Надежда за пациенти с Алцхаймер и Паркинсон
Според авторите на изследването кето диетата може да оказва положително влияние върху няколко ключови процеса, свързани с увреждането на мозъка.
Предишни проучвания показват, че кетоните могат да осигурят алтернативен източник на енергия за мозъчните клетки при болестта на Алцхаймер, когато способността им да използват глюкоза е нарушена.
Освен това изследвания върху животни сочат, че кетогенният режим може да намалява възпалението при Паркинсон и множествена склероза, да стимулира процеса на клетъчно „почистване“, известен като автофагия, и да подпомага развитието на полезни чревни бактерии, свързани с по-добра мозъчна функция.
„Кетогенната диета се очертава като метаболитна стратегия с потенциал както за профилактика, така и за лечение на невродегенеративни заболявания“, посочват авторите на проучването.
Не всичко е толкова просто
Въпреки обещаващите резултати учените предупреждават, че засега доказателствата не са достатъчни, за да се препоръчва масово използване на кето диетата като терапия.
Голяма част от анализираните изследвания са проведени върху животни, а не върху хора. Това означава, че са необходими допълнителни клинични изпитвания, за да се потвърдят ефектите при пациенти.
Съществуват и практически трудности. Кетогенната диета е една от най-трудните за спазване хранителни режими и често е съпроводена с нежелани странични ефекти.
Сред най-честите оплаквания са запек, безсъние, умора и повишени нива на холестерол. Някои по-ранни изследвания дори предполагат, че при продължително спазване диетата може да увеличи риска от сърдечносъдови заболявания и диабет тип 2.
