Болестта на Паркинсон е идиопатично, постепенно развиващо се невродегенеративно заболяване на централната нервна система. Характеризира се с бавни движения, мускулна ригидност и тремор (треперене) дори в спокойно състояние. Заболяването се проявява поради смъртта на допаминергичните неврони в областите на мозъка, произвеждащи допамин.
Синдромът на Паркинсон е един от най-често срещаните сред възрастните хора (около 2% от случаите при пациенти над 65 години). Болестта засяга по-често мъжете, отколкото жените. В общата популация разпространението е приблизително 140 случая на 10 000 души. Патологията е придружена от развитието на редица психични разстройства, намаляване на когнитивните способности и прогресиране на тежка депресия.
Други имена на заболяването: идиопатичен синдром, трепереща парализа.
Треперене на ръцете, краката, челюстта или лицето, бавни движения, трудно започване на дейност, мускулна скованост, затруднения с равновесие и координация, влошаване на почерка, асиметрични движения, монотонност на гласа, нарушения на съня (безсъние, кошмари.
Точните фактори, причиняващи заболяването, не са напълно изяснени. Най-често заболяването е спорадично, но в приблизително 5% от случаите има и фамилна обремененост – ако някой от най-близките роднини е имал заболяването, вероятността от проявата му се увеличава.
В някои случаи са идентифицирани генетични мутации, лежащи в основата на патологията. Въпреки това, дори в спорадични случаи, наследствеността може да играе важна роля. Предразположението може да се реализира под въздействието на външни, вероятно токсични фактори (например пестициди, хербициди, соли на тежки метали).
Младите пациенти с това заболяване и силна фамилна анамнеза са по-склонни да бъдат носители на гени, свързани с болестта на Паркинсон, и могат да ги предадат. Клинични проучвания показват, че повече от 60% от хората с ранно начало на заболяването са имали генетична мутация, която вероятно увеличава вероятността от развитие на патологията.
