Лавровишнята (лат. Laurocerasus officinalis), наричана още дафинян, зеленика, зимника, лаврова вишня и лаврова череша, е веечнозелен храст или малко дърво от сем. Rosaceae. На височина достига до 1–3 м. Листата ѝ са продълговати, елипсовидни, тъмнозелени и кожести, разположени последователно.
Плодът е костилкова ягода, първоначално тъмночервена, при узряване черна, с диаметър около 8–10 мм. Цъфти през пролетта от април до май, пише Puls.bg. Цветовете са бели, събрани в изправени гроздовидни съцветия. Лавровишнята може да бъде намерена в югоизточна Европа (Балкански полуостров) и Мала Азия (включително Кавказ).
У нас се среща предимно в сенчестите букови гори на Стара планина (Етрополско) и в Странджа. Любопитен факт за това дърво е, че наименованието „лавровишня” идва от сходството на листата с тези на лавровото дърво (Laurus nobilis) и на плодовете с вишните.
Лавровишнята има болкоуспокояващо и спазмолитично действие, дължащо се главно на цианогенните гликозиди (лауроцеразин, амигдалин, праназин). Препоръчва се при стомашни и чревни болки, бъбречни и жлъчни колики, язвена болест, колит, а също при дразнеща суха кашлица и болезнена менструация. Използва се и като лек седатив при нервно напрежение и безсъние. Външно се прилагат компреси и лосиони при хемороиди, гнойни рани и невралгии. Изключително важно е да се знае, че цялото растение е силно отровно (съдържа цианогенни гликозиди) и може да предизвика тежко натравяне.
Употребява се само под лекарски контрол.
Листата на растението съдържат цианогенни гликозиди (лауроцеразин, амигдалин, праназин) – общо около 2–4% от сухото вещество (при хидролиза се образуват бензалдехид и циановодород). Освен това лавровишнята е източник на етерично масло (~0,1–0,5%) с основни компоненти бензалдехид, бензилов спирт и следи от циановодород. Танините също са сред биологочно активните вещества, съдържащи се в растенитето, те са около 2–3%, а също и восъци (~3%), както и незначителни количества витамин C и други полифенолни съединения (флавоноиди, захари). Семената на плодовете съдържат мазнини (около 40%) и също цианогенни гликозиди, но за лечебни цели се използват основно листата.
С лечебни цели се използват предимно листата на лавровишнята. Те се събират по време на активен цъфтеж от май до юни, когато концентрацията на активни вещества е най-висока; беритбата се провежда при сухо време. Сушенето на събраните листата се случва като те се разстилат на тънък слой и се сушат на проветриво място в сянка или в сушилня за да се запазят горчивите гликозиди.
При сушене сухите листа са около 20–30% от теглото на свежата билка (например 100 кг свежи листа дават около 20–30 кг сушени). Изсушените листа имат срок на годност около 2 години.
