Левурдата (лат. Allium ursinum) е многогодишно луковично растение от смейство Кремови. Левурдата има продълговата, около 1 см дебела, единична луковица, покрита с развищваща се на успоредни влакна ципеста обвивка.
Стъблото е 15 до 30 см високо, тристенно, обхванато в основата от листните влагалища. Листата са 2, елипсовидно ланцетни, на върха заострени, към основата стеснени в 5 до 20 см дълга дръжка. Цветовете са бели, с 6 линейно ланцентни околоцветни листчета. Цъфти от април до юни. Расте из сенчестите широколистни гори докъм 1200 м надморска височина из цялата страна.
Левурдата или див чесън се употребява при атеросклероза, високо кръвно налягане, при чревни разстройства, профилактично срещу грип, като апетитовъзбуждащо и богато витаминозно средство. Предоръчва се и като противоглистно средство. Външно левурдата се прилага при лечение на рани и контузии, пише Puls.bg.
През 1935 г. в проучвания, направени в Германия се казва, че левурдата притежава профилактично и лечебно действие при предизвикана с големи дози витамин D атеросклероза ( при опити върху мишки). Сокът извлечен от луковици на левурда в разреждане 1:1000 предизвиква значително трайно повишаване на тонуса на жабешко сърце.
Извлекът от стръковете и от луковиците на растението увеличава около 3 пъти интензитета на сърдечните съкращения, съпроводено с леко ускоряване на сърдечната дейност. При пречистване, чрез многократно екстрахиране с различни агенти от луковиците се получава екстракт с ясно изразено хипотензивно действие. Анализът на хипотензивното действие на левурдата позволява да се предполага, че то е от холинергично естество.
Сокът, извлечен от луковиците, предизвиква и разширяване на съдовете на задни крайници на жаба (показват лабораторни опити). Изследваните екстракти от левурда са лишени от токсичност.
Цялото растение съдържа етерично масло, в състава на което влизат винилсулфид, дивинилсулфид, алиин пипеколинова киселина, следи от меркаптан и др. Освен това се съдържа значително количество витамин С (особено в листата) и високоактивни фитонциди със силни бактерицидни и фунгицидни свойства, превъзхождащи тези на чесъна и хряна.
С лечебни цели се използват стръковете и луковиците на билката. Препоръчително е левурдата да се бере възможно най-рано – от периода на поникване, преди да са се появили цветчетата, защото тогава биологично активните вещества са в най големи количества. Най-често левурдата се суши на слънце за около 7 до 10 дни за стръковете.
