– Г-жо Димкова, в навечерието сме на най-светлия християнски празник – Възкресение Христово. Какво означава той за вас?
– За мен Великден е най-големият празник, защото Христос се е родил на Рождество, но е възкръснал сега, така че имаме нещо много по-свято и светло. Това е необикновено събитие. Още си спомням, как като дете винаги отивахме вечерта в църквата на Семинарията, където беше пълно с хора и всеки беше усмихнат, но това беше много отдавна. След като започна Втората световна и нещата се промениха. Няма да забравя, как тогава на Великден тръгнахме с мама, татко и малкия ми брат за църквата в Семинарията, но тя беше затворена и отидохме в „Св. Седмочисленици“. Картината беше страшна, защото цяла София беше абсолютно празна и почти разрушена – нямаше жива душа, единствено на Перловската река срещнахме една баба. Като ни видя, тя започна да се кръсти и каза: „Господи, благодаря ти – да видя деца в София!“ В самата църква също нямаше никой – нямаше дори и свещички, въпреки че беше Великден. Трябва да сме благодарни, че сега не е така!
– А кой е най-хубавият ви спомен, свързан с този празник?
– У нас Великден беше дори по-хубав и по-радостен празник, отколкото Коледа. Спомням си как ние – децата, нямахме търпение да започнем да търсим в градината какво ни е оставил Великденският заек. Много се радвахме, когато на най-различни места – под листо, или цвете, намирахме шоколадови яйца, или други малки подаръчета. През цялото комунистическо време нашето семейство никога не започвахме да се храним без молитва. Специално на Великден татко ставаше прав и казваше на глас „Отче наш“, а после чукахме яйцата и хапвахме от козунаците, които бяха няколко вида – с орехи, с бадеми и стафиди, или с мак, но всичките много вкусни. Великден винаги беше много хубав, въпреки че царят уволни татко в деня преди Заимов да бъде убит, като му даде най-ниската пенсия, но татко никога не каза една лоша дума за него! Причината за уволнението му беше, че баща ми бил с републикански разбирания.
– А вие как се оправяте с тези ниски пенсии, при големия скок на цените?
– Много ми е малка пенсията, но един път седмично моят син взима ядене за мен от ресторант – аз съм вегетарианка и ям много мъничко, главно супички. Не се оплаквам, защото на голяма част от хората им е тежко с тези ниски доходи.
– Вие сте на 90 години, но изобщо не ви личат. Как успявате да запазите вашата виталност и творчески дух?
– Ще ви призная, че три пъти са ми правили хороскоп. Още когато бях на 18 години – Короткова, която беше известна у нас, ми направи хороскоп, според който трябваше да живея до 74 – 76 години. Същото ми каза и известен астролог от Бялото братство, в третия хороскоп пак ми предрекоха това! Въпреки всичко, през лятото станах на 90 – много повече отколкото ми предвиждаха! Нямам тайна, но се старая да бъда добра, въпреки че има случаи, в които човек не успява да бъде добър. Също така, да благодаря.
– Успявате ли да благодарите, дори в трудните моменти?
– За всяко нещо благодаря! Преди няколко месеца слязох да дам храна на бездомните животни до нас и паднах лошо, а после се мъчиха да ме вдигнат, но в момента, когато се качих у нас и затворих вратата, се облегнах и казах: „Господи, благодаря ти!“ Цялата ми ръка беше посиняла и подута, въпреки че не беше счупена, а лицето ми беше в кръв, но не казах: „Господи, какво ми се случи, а благодаря ти!“ Дори за най-лошите случаи казвам – благодаря ти! Татко също правеше така. Спомням си, бяха дошли едни хора да му благодарят и жената каза: „Г-н Димков, вие ми спасихте живота!“, а той само я погледна, вдигна дясната ръка нагоре и се усмихна: „Не на мен, на Бог ще благодариш. Той те е излекувал.“ Винаги благодаря на Бога. Татко за всичко благодареше и славеше Бог.
– Петър Димков е препоръчвал и самовнушението като полезна практика. Кои са най-силните лечебни формули, които и вие използвате?
– Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става. Тази формула трябва да се повторя 20 пъти подред – сутрин и вечер. За защита е хубаво преди излизане да си кажеш три пъти: Господ ми е задна и предна стража и ме пази от всяко зло! Амин. 91-ви Псалом от Библията също е много важен за защита – да си го четеш, или да си го препишеш на едно листче и да го носиш винаги със себе си.
– В днешно време, особено след пандемията, много хора се отчайват и стават жертва на депресията. Какво е спасението, вие как се противопоставяте на негативните мисли, страха и отчаянието?
– В душата си аз винаги имам мир и спокойствие, но виждам че изключително голяма част от хората са изпълнени със страх и отчаяние, защото мислят, че отново идва някакъв лош период, както беше и при пандемията… Хубавото е, че малка част от хората остават с доброто. Спомням си, как през Втората световна война, когато жива душа не остана в София и всяка нощ ни бомбардираха американците, но нашето семейство остана. Тогава голяма част от хората бяха изпълнени със страх, както и днес много хора се страхуват, но ние имахме тази абсолютна вяра и упование в Бог. Ние не напуснахме столицата, въпреки бомбите и това, че нямахме ток и вода, а топяхме снега, за да пием… Освен всичко, по време на най-големите бомбардировки дойде един човек и помоли татко да отиде да помогне на тежко болен човек в Асеновград. Той тръгна натам, а същата нощ избухнаха два бункера в погребите и всички врати и прозорци на къщата ни бяха счупени, а някои дори изкъртени с целите рамки. Татко си дойде сутринта, но успя да запази спокойствие, когато видя как изглежда къщата ни и завари мама да кове, а просто и той започна да кове с нея, за да оправят каквото могат. Други хора сигурно щяха да полудеят от страх след такъв кошмар и падащи бомби, но мама и татко бяха непоклатими и останаха смирени. Те винаги са били голям пример за мен.
– Истина ли е, че вашите родители никога не са се карали и не са си повишавали тон – това звучи невероятно?
– Истина е. Никога не са си казали лоша дума през тези 61 години, през които са били женени. За мама, на първо място беше съпругът й, на второ място – децата, на трето майка й. Аз се ожених след като завърших Художествената Академия, но като се разведохме с мъжа ми и останах да живея при нашите и наистина никога не са си повишавали тон.
– Според вас случайност ли е това, че баща ви оцелява, въпреки че участва в три войни и е раняван няколко пъти?
– Той е раняван осем пъти на фронта, някои от тях много сериозно. Единият път – отдясно в белия дроб, като куршума влиза отпред и излиза откъм гърба му! Друг път куршумът влиза през фуражката му и минава под кожата на главата през цялата глава, преди да излезе отзад. В друг случай, един куршум е щял да го улучи точно в сърцето, но е рикоширал в метална иконка на Света Богородица, която му е дала неговата майка. Явно татко е бил запазен, за да лекува хората!
– Петър Димков е излекувал и Людмила Живкова след тежка катастрофа. Той как повлия на нейната духовна трансформация?
– Тя дойде при татко и започна да се лекува по негов план и слагаше лапи, които й помогнаха, също така с татко много си говореха за духовни неща. Людмила изключително много повярва в Бог, не знам дали преди това беше вярваща – обърна се към доброто. Тя много се промени след като се излекува, защото наистина беше доста болна като дойде, а след това дори се обръщаше към баща ми с „Татко Петьо!“ После започна да прави доста неща и много помагаше.
– Баща ви се е познавал с Ванга. Той самият имаше ли дарбата да предсказва някои неща? На вас случвало ли се е да предусещате бъдещето?
– Ванга идваше при татко и понякога по цял час си говореха, но аз не стоях при тях, а влизах само за да почерпя с бонбонче, или сладко и си излизах. Баща ми също получаваше определени съобщения вътрешно и много неща знаеше, но ги запазваше за себе си. Има някои неща, които и на мен ми се казват по вътрешен път, както беше при татко. След началото на войната в Украйна, имах едно вътрешно усещане, че всичко ще стане толкова лошо, че може да започне Трета световна, но то спря и после ми се даде, че няма да стане Трета Световна война! В момента целият свят е като побъркан, но нека запазим хубавите си чувства и да мислим добро, защото голяма част от хората са изпълнени с лошотия.
– Гледате ли новини и интересувате ли се от политика?
– Слушам новините само на обяд. Мисля, че хората, които се занимават с политика не мислят за народа, а главно за техните постове.
– Какво беше отношението на Петър Димков към парите?
– Никакво. Той не взимаше нито стотинка от хората, които лекуваше и винаги помагаше. За него парите и материалното нямаха стойност. Спомням си, когато сестрата на баба ми – австрийка, пристигна в София и започна да преподава уроци, татко я покани да дойде да живее у нас за цял живот. Колко хора биха го направили?! По време на войната – имаше купони и всичко беше много трудно. Тогава много гладувахме. Аз до такава степен гладувах, че просто си отивах и тогава нашите купиха една коза, за да пия мляко и тя ме спаси! Не мога да забравя също, как понякога вечер татко клякаше на земята и ни слагаше вeстници в обувките, когато те се бяха скъсали и пропускаха… Никога не трябва да се отчайваме, а всеки ден да казваме – Господи, благодаря ти за всичко! Дано повече хора се изпълнят с доброта.
– Рисувала сте портрети на големи български личности и светци. Има ли някой наш съвременник, който ви вдъхновява да го нарисувате и какво ви предизвика да направите цикъл картини за богомилите?
– Никой съвременник не ме вдъхновява. Рисувам големи личности, просто трябва нещо наистина да бъде духовно хубаво и извисено, за да има смисъл. Татко силно вярваше в богомилите, за него те бяха някакъв изключителен момент в цялата еволюция на човека. Той много ми говорил за тях, затова нарисувах тези седем богомили, даже съм си запазила за по-нататък да се направи изложба с тях. Те са дошли, за да ни върнат към истинското християнство, което е само любов и прошка. Дали са ни вечни истини за любовта към Бог, към хората и доброто.
– Вярвате ли, че всеки има ангел хранител?
– Вярвам в Бог и в ангелите, защото ги има. Но в момента, не знам дали ангелите слизат на земята, защото цялото човечество е станало много лошо, въпреки това трябва да вярваме в доброто! Възхищавам се на младите хора, които се борят за опазването на планетата и се грижат за животните и птиците – те могат да създадат по-добро бъдеще.
