Лудото биле е често предписвано хомеопатично средство за лечение на болести, чиито симптоми са сходни с тези на отравяне с лудо биле, т.е. висока температура, гадене, делир – психично нарушение с възбуда, дезориентация и бълнуване, мускулни спазми, зачервяване на кожата, разширени зеници.
Лекуваните заболявания са настинка, отит (възпаление и болки в ушите), треска, артрит, менструални спазми, дивертикулит, мускулна болка, слънчев удар, зъбобол и зъбен дискомфорт, конюнктивит, главоболие, възпалено гърло, циреи и абсцеси.
Както при всички хомеопатични лекарства, предписването на беладона зависи от цялостната картина на симптомите на болния, от настроението и емоционалното му състояние. Когато се използва като хомеопатично лекарство, лудото биле се прилага в разтвор с много ниска концентрация, за да предизвика естествената оздравителна реакция на тялото без опасност от отравяне или смърт.
Резултатите от клиничните изследвания, извършени в Националния онкологичен институт в Милано, Италия, показват, че хомеопатичните лекарства от беладона могат да бъдат прилагани за облекчаване на неприятното усещане, затоплянето или отока на кожата вследствие на лъчетерапия при рак на гърдата (т.е. радиационен дерматит).
Листата на лудото биле се берат между май и юли и се сушат при температури не по-високи от 60°С.
Корените на две-до четиригодишните растения Atropa belladonna също се събират за билкови препарати, но през есента, от средата на октомври до средата на ноември. Корените се почистват и сушат при температура не по-висока от 50°С. След като изсъхнат, листата и корените се счукват за употреба под различна форма – отвари, тинктури, настойки, пластири, таблетки, супозитории (свещички), течни разтвори или суспензии и прахове. Могат да бъдат използвани самостоятелно или в съчетание с други билки и лекарства.
Вземането на беладона по лично усмотрение е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОПАСНО. Приемът й задължително трябва да е по предписание на лекар. Честотата и количеството на дозата зависят и от пациента, и от болестта, за която се предписва билката, но дозите винаги са съвсем малки. Например настолният лекарски справочник за билкови лекарства препоръчва средна единична доза от 0,05-0,10 г. Но заболяването на всеки пациент е различно, затова някои хора получават отравяне и при необичайно ниски дози.
За хомеопатичните лекарства растението се накъсва и сокът му се извлича чрез пресоване.
След това екстрактът се смесва с водно-спиртен разтвор и се разрежда в съотношение 1:10 или 1:100, като процесът се повтаря така до трийсет пъти, за да се получи силно разредена доза. Обикновено хомеопатичната беладона се капва върху бучка захар за по-лесен прием.
Разреждането и честотата на прием на дозите зависят от лекуваните симптоми, но хомеопатичните лекарства обикновено се приемат само до първите признаци на подобрение на пациента, а после започва да дейсва естествената оздравителна реакция на тялото.
Лудото биле може да бъде закупено с рецепта – и самостоятелно (с висока концентрация), и в съчетание с други лекарства.