Домашното използване на билки, съдържащи алкалоиди не е особено разпространено, дори е забранено. Билките, съдържащи силнодействащи вещества, каквито са алкалоидите, се прилагат под строг контрол на специалист. Atropa Belladonna, известна още като лудо биле, е естествен растителен източник на алкалоида атропин.
Атропинът представлява компетитивен антагонист на ацетилхолина на нивото на мускариновите рецептори, иначе казано, блокира действието на парасимпатиковата нервна система.
Малки дози атропин могат да потиснат секрецията от слюнчените (най-силно), слъзните, бронхиалните и потните жлези. Това води до неприятна сухота в устата и кожата.
Първоначално атропинът предизвиква забавяне на сърдечната дейност, но малко по-високи дози могат да доведат до тахикардия, която е слабо изразена – до 80-90 удара в минута. Само токсични дози атропин могат да доведат до понижение на артериалното налягане. Той може да предизвика ефекти като безпокойство, възбуда, раздразнителност и хиперактивност.
При остро отравяне ефектите на атропина са многократно усилени:
- Психомоторна възбуда – в крайните стадии се сменя с потиснатост и кома;
- Понижение на кръвното налягане;
- Широки зеници, нереагиращи на светлина;
- Суха и зачервена кожа;
- Тахикардия;
- Атония на пикочния мехур и червата;
Чести отравяния, особено на деца, стават при ядене на плодовете на беладоната. Описани са случаи на тежки отравяния при изяждане на 3 плодчета и на смъртни случаи от 4-5 плодчета.
Лечението включва промивка с активен въглен, прилагане на антихолинестеразни средства, форсирана диуреза и симптоматична терапия.
Бучинишът е друго алкалоидсъдържащо растение с лечебни свойства. Той съдържа пет вида алкалоиди. Като в най-голямо количество е кониинът.
Растението се характеризира с голяма токсичност поради съдържанието на алкалоида кониин във всички негови части. Отравяне може да настъпи при ядене на стъблото на растението или от мляко на добитък, който е ял от него. Проявите на отравянето са гадене, повръщане, слабост на мускулатурата, забавени движения, забавен говор, разширени зеници.
Постепенно настъпва парализа на крайниците, спадане па клепачите, нарушение в гълтането. Съзнанието най-често е замъглено. Смъртта настъпва от парализа на дихателната мускулатура.
Лечението се състои от предизвикване на повръщане, промивка на стомаха с разреден разтвор на калиев перманганат, животински въглен, солево очистително (английска сол), очистителна клизма. При нарушения в дишането отровеният се поставя на изкуствено дишане.
