Магданозът: Една обикновена подправка с много ползи

Магданозът е широко използван в българската кухня като подправка, но най-вече за украса за храната, а той всъщност е билка. Древните са знаели това и още преди 2000 години са се възползвали от качествата й.

Защо днес магданозът се подценява? Може би защото е твърде много разпространен, защото можеш да го откъснеш не само от бабината градина, а винаги да го намериш във всеки магазин за плодове и зеленчуци. Разбира се, има и други причини- едни не одобряват вкуса му, други го изхвърлят, защото не са „тревопасни”…. Колко жалко, че тези хора не познават здравните ползи от ароматното зелено растение.

Ето малко информация за полезните вещества, които магданозът съдържа, и за това за какви заболявания той може да бъде профилактично и лечебно средство.

Магданозът като всички зеленолистни зеленчуци е богат на хлорофил, а съдържанието на витамин С в него достига рекордните нива от 133 мг на 100 грама. Растението е богат източник на витамин К, на провитамин А, желязо, фолиева киселина и на флавоноиди. Магданозът съдържа специфични етерични масла, на които всъщност се дължат характерният му аромат и голяма част от лечебните му свойства. Едно от тези масла се нарича миристицин и за него специалистите казват, че има освен антисептични, антиоксидантни и противотуморни свойства. Противотуморното действие се засилва и от наличието на фолиева киселина, която играе важна роля за правилното деление на клетките.

Няма защо да обясняваме ползите от витамините и микроелемените, тъй като те са широко известни. Но ще отбележим действието на хлорофила – той има силно алкализиращ ефект върху тялото и помага да се достави необходимия кислород до клетките.

Трябва да признаем, че хората, които избягват магданоза, имат известно основание, защото вкусът му е силен и леко дразнещ. Но това лесно може да се омекоти, ако растението се съчетае с други зеленчуци и продукти. Специалистите по хранене съветват магданозът да не се обработва термично, тъй като губи вит. С и част от другите си полезни съставки. Подправката винаги се добавя накрая на яденето, а когато се използва с лечебна цел, е най-добре да се консумира под формата на сок в комбинация с други зеленолистни, с мокрови, домати, краставици и други.

Като билка се използват всички части на растението. Семената например имат силен диуеретичен ефект и са подходящи при отоци от сърдечни нарушения, при камъни в бъбреците и пикочния мехур. Те облекчават и болезнена менстурация. От тях се приготвя отвара, но преди това те трябва да се счукат или смелят, така че да станат на прах. В една чаша вряла вода се слагат 4 чаени лъжички семена. Сместта се вари около 15 митути, след като изстине, течността се прецежда. Пие се по 1 супена лъжица от 4 до 6 пъти на ден.

От наземната част и корените на магданоза се приготвя и запарка. На една чаена чаша гореща вода се слагат 20 гр. от растението. След прецеждане се пие по 1/3 от водата 3 пъти дневно преди храна.

Магданозът се използва за възбуждане на апетита и за подобряване на храносмилането. В този случай е най-добре да се консумира суров или под формата на неразредени с вода сокове, за да се запазят ензимите му.

Ефектът му върху отделителната система се дължи на факта, че подпомага отделянето от организа на натрия и водата. Витамин С пък помага да се предотвратят остеоратрити и възпалителни полиартрити.

Редовната консумация на магданоз е полезна за сърцето, понижава кръвното налягане, укрепва съдовете. Растението е подходящо и за хора, които имат стомашно-чревни разстройства, които искат да отслабнат.

За да има здравословен ефект, употребата на магданоз трябва да е по една до две китки дневно. Задължително обаче той трябва да бъде съчетан с други продукти. Ако го употребяваме като сок, с подходящи за целта зеленчуци. Иначе той успешно се комбинира с накиснат булгур, лющено конопено семе, други зърнени и бобови култури, със зеленчуци на пара.