Пикочогонно и омекчително действие, което се дължи на съдържащите се горчиви гликозиди центаурин и цианин, алкалоидите пеларгонин и еритрецин.
Препоръчва се при възпаление на бъбречното легенче, на жлъчката и жлъчните пътища, при упорита кашлица.
В българската народна медицина метличината се употребява при задух, водянка, жълтеница, възпаление на пикочния мехур, ускорено сърцебиене.
ВЪНШНО ПРИЛОЖЕНИЕ
Използва се за налагане на лапи при обриви по главата, екземи и рани. Също за промивка на очите – при възпаление и перде (5:100) запарка.
Сварена с оцет и вода се препоръчва при косопад и пърхот. Семената, счукани, се налагат по брадавици и мазоли.
ВЪТРЕШНО ПРИЛОЖЕНИЕ
1 с.л. от билката се залива с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.
