Като заболяване, което се среща при значително по-голям брой от пациентите, за захарния диабет се знае повече. Какво обаче е необходимо да се знае и за незахарния диабет?
Наричан още безвкусен, той се среща основно при млади хора (до 25 години), по-често при мъже, като рядко е наследствен. Развива се в резултат от черепна травма, протекли възпалителни процеси в мозъка, болести, поразили съдовете на главния мозък, понякога и като усложнение след прекарана туберкулоза или друго заболяване.
Формите на незахарен диабет, които медицината разглежда, са:
– Симптоматичният незахарен диабет се дължи на увреждане или разрушаване на неврохипофизните ядра в предния хипоталамус, на неврохипофизния път (тракт) и на задния хипофизен дял. Конкретната причина може да е тумор, прекарано или текущо инфекциозно заболяване (туберкулозен менингит, сифилис, дори грип), грануломатозен процес (саркоидоза, ретикулоза, ксантоматоза), черепна травма, съдово увреждане или оперативна намеса върху хипофизата или мозъчната основа.
– При идиопатичния тип незахарен диабет не се открива явна причина за болестта. За основа се предполага вродено или придобито нарушение на регулирането на осмотичното налягане или на синтеза и секрецията на хормони.
– За питресинорезистентния незахарен диабет е характерно нарушеното действие на антидиуретичния хормон – най-вероятно поради вродена аномалия (при липса на хормона или блокиране на действието му бъбреците губят способността си да концентрират урината и отделят голямо количество силно разредена урина. Загубата на вода води до почти непрестанна жажда, компенсирана с обилно поемане на течности.
Основните симптоми на незахарния диабет са:
– необосновано намаляване на телесното тегло, в редки случаи противоположен процес – напълняване;
– усещане на тежест в стомаха, претоварване и отпускане;
– намаляване на отделените количества слюнка и пот, видимо изсушаване на кожата и лигавиците;
– безсъние, често главоболие;
– непрестанна жажда и често уриниране (полиурия), като цветът на урината е светъл, наподобяващ вода.
Това състояние се определя като защитна реакция на организма, която цели да се противопостави на обезводняването (дехидратацията). В отделената урина по правило не се съдържа захар. Внимание трябва да се обърне на това, че ако се ограничи консумацията на вода, здравословното състояние се влошава драстично, като в някои случаи изходът може да е фатален.
Именно въз основа на последния симптом незахарният диабет се разпознава сравнително лесно. Лечението на болните обаче се извършва само чрез специализиран препарат – обикновено аналог на вазопресина. Главна насока на лечението е премахването на основния болестен процес – така се постига овладяване на симптомите и болният има възможност да води нормален начин на живот.
Най-често – за по-ефективно действие – препаратът се вдишва през носа. Ако обаче се установи непоносимост към него, се пристъпва към заместители, които да ограничат пораженията от дехидратацията.
Като противопоказани практики по отношение на незахарния диабет специалистите посочват консумацията на големи количества сол, липсата на достатъчно сън, честото претоварване.
С цел предпазване е добре да се консумира храна, богата на фосфор. Препоръчителна е и редовната консумация на месо и млечни продукти.
Създаваният от незахарния диабет дискомфорт има и психично отражение. Поради това специалистите нерядко препоръчват болния да приема като допълнение към лечението медикаменти или добавки с успокояващо действие – например валериана.
