Овчарската торбичка (лат. Capsela bursa-pastoris) е едногодишно или двугодишно тревисто растение от семейство Кръстоцветни. Стъблата са единични, 5—60 см високи, прости или разклонени. При основните розеткови листа са продълговато обратно ланцетни, с дръжки, цели или врязани.
Стъбловите листа са последователни, продълговати, приседнали, цели или нарязани, в основата стреловидни, често стъблообхващащи, а най-горните са ланцетни или линейни. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия, които при плодовете силно се удължават. Цъфти от април до август. Овчарската торбичка може да се срещне като плевел и бурен по тревисти места, край пътища и сгради, по пасища и ливади из цялата страна до 2000 м надморска височина. За нейна родина се считат Мала Азия и Източна Европа.
Действие и приложение. Растението притежава кръвоспиращо и тонизиращо матката действия. Фармакологичното действие на овчарската торбичка е свързано със съдържанието на голям брой биологично активни вещества. Билката има кръвоспиращ ефект, който се дължи главно на диосмина и витамините С и К. Не е изключено действието на овчарската торбичка да се дължи и на гъбичката Cystopus candidus, която напада растението във влажно време. Кръвоспиращото действие се дължи и на флавоноидите и тирамина.
Стръковете се прилагат като кръвоспиращо и тонизиращо матката средство при маточни кръвотечения по всяко време освен при бременност и преди раждане. Фармакологично проучване е установило слабо тонизиращо действие върху маточната мускулатура и върху мускулатурата на периферните кръвоносни съдове. Дрогата показва и понижаващо артериалното налягане действие. Изсушената билка не ускорява съсирваемостта на кръвта. Само прясната билка леко скъсява времето на кървене. Може би затова в народната медицина растението се използва предимно в прясно състояние.
Начин на употреба. Приготвя се извлек от 4 чаени лъжички билка с 1 л вода. След 8 часа извлекът се прецежда и се изпива за 1 ден. Използва се и като спиртен извлек.
Химичен състав. Съдържа биогенни амини (холин, ацетилхолин, тирамин и хистамин); флавоноиди – главно диосмин; танини, органични киселини и витамин С.
С лечебна цел се използват стръковете (Herba Bursa-pastoris). Събират се по време на цъфтеж заедно с първите зелени плодчета, като стъблата се отрязват на около 25 см от върха и към тях се прибавят здравите розеткови листа.
