Пащърнакът е от същото семейство като морковите, целината, магданоза и копъра. Кореноплодно е. И е вкусен, колкото изброените си роднини. Ще познаете, че има връзка между тях ако разгледате листата и цветовете им – пащърнакът обаче се извисява метри над морковите, особено ако го оставите да развие красивите си жълти цветове – копие на тези на целината и копъра. Пащърнак се отглежда в Средиземноморието от древни времена, но сведенията за него се сливат с тези за морковите, които по онова време са разноцветни – от лилави до бели.
Както знаете преди морковите са били бели, а днес са оранжеви, а пащърнакът си е останал от бял до светложълт. Той е по-твърд и жилест, но след термична обработка омеква почти до структурата на сварен картоф.
Неговата плътна структура и сладкия вкус го правят идеален за контрол на теглото. За разлика от картофите, с пащърнак трудно може да се преяде.
В древността това кореноплодно се е използвало колкото картофите в днешно време – съдържанието му на калории е близо – 77 за 100 грама. Съхранявал се е лесно, транспортирал се на дълги разстояния, а приложението му в народната медицина и кулинарната традиция е широко.
Пащърнакът има растителни фибри, които са липсваща част от диетата на много съвременни хора – порция от 200 грама от него доставя 1/3 от препоръчителната дневна доза. Фибрите помагат за развитието на чревната флора, регулират храносмилането, засищат, понижават нивата на холестерола в кръвта, предпазват от различни видове рак, затлъстяване и диабет, спомагат за контрола на апетита и теглото.
Богат е на витамини и минерали. В 100 гр. пащърнак се съдържат 30% от дневната доза витамин С и К – важни за имунната система, съединителната тъкан, здравето на сърдечносъдовата система, костите и венците. Вкусният корен е и чудесен източник на фолиева киселина, така че е много подходящ за жените, които планират бременност, както и всеки, който иска да има здрава нервна и костна система. Може да разчитате на този зеленчук и за калий, манган, магнезий и фосфор.
Пащърнакът се използва и в народната медицина. Препоръчва се при лечение на бъбреците и отделителната система, както и при високо кръвно налягане, бронхит и анемия. Някога се е считал за афродизиак – заради диуретичните му и съдоразширяващи качества.
В пащърнака могат да се открият ценни антиоксиданти, като фалкаринол и панаксидиол. Фалкаринолът има свойството да забавя развитието на ракови клетки – под формата на екстракт, но и като част от суровите зеленчуци. Освен антираково, имат и антигъбично и противовъзпалително действие.
Корените на пащърнака могат да се използват в супи, гювечи, мусаки, пюрета, дори в десерти. Много рецепти с картофи може да се приготвят с пащърнак.
