Притеснително? Човешкият мозък расте с всяко следващо поколение

Притеснително? Човешкият мозък расте с всяко следващо поколение

Според ново изследване размерът на човешкия мозък може би постепенно се увеличава с течение на времето и това би могло да намали риска от деменция при по-младите поколения.

Проучването е направило снимки на мозъците на повече от 3000 американци на възраст между 55 и 65 години и е установило, че родените през 70-те години на ХХ век имат 6,6% по-голям общ обем на мозъка от родените през 30-те години на ХХ век.

Членовете на Поколението Х имат също така близо 8 процента по-голям обем на бялото вещество и почти 15 процента по-голям обем на повърхността на сивото вещество, отколкото членовете на „мълчаливото“ поколение или традиционалистите, родени между 1928-1946.

Една специфична част от мозъка, наречена хипокампус, която играе важна роля в паметта и ученето, е увеличила обема си с 5,7 процента през последователно изследваните поколения. Това остава актуално дори след отчитане на други фактори, които допринасят за това, като ръст, възраст и пол.

„Десетилетието, в което е роден човек, изглежда оказва влияние върху размера на мозъка и потенциално върху дългосрочното му здраве,“ обяснява неврологът Чарлз ДеКарли от Калифорнийския университет в Дейвис, който е ръководител на изследването.

„Генетиката играе основна роля в определянето на размера на мозъка, но нашите открития показват, че външните влияния — като здравни, социални, културни и образователни фактори — също могат да играят роля.“

Днес деменцията засяга десетки милиони хора в световен мащаб, а със застаряването на населението в света диагнозите за това заболяване са на път да се утроят през следващите три десетилетия. Но ето и нещо обнадеждаващо, което трябва да се вземе предвид: през последните три десетилетия случаите на деменция в САЩ и Европа са намалявали с около 13% всяко десетилетие.

Абсолютният риск от деменция изглежда намалява при по-младите поколения, вероятно поради по-здравословния начин на живот и възпитание.

Деменцията се характеризира с изтъняване на сивото мозъчно вещество, наречено кора, което играе роля в паметта, ученето и разсъжденията, наред с много други когнитивни процеси. Тъй като заболелият мозък постепенно се свива с течение на времето, логично е, че наличието на по-голям обем в началото може да помогне за предпазване от свързаните с възрастта загуби.

Всъщност проучванията показват, че когнитивните резултати са по-добри при пациенти с Алцхаймер с по-големи глави, което подкрепя тази така наречена „хипотеза за мозъчния резерв“.

За да проверят дали размерът на мозъка би могъл да обясни по-малката честота на деменция при по-младите поколения, деКарли и колегите му използват данни, събрани в рамките на Framingham Heart Study, което проследява здравето на американците, родени между 1930 и 1980 г.

Когато участниците били на възраст от 55 до 65 години, което се случило между 1999 г. и 2019 г., те се подложили на ядрено-магнитен резонанс на мозъка си. Тези данни са били предоставени едва през октомври 2023 г.

Разглеждайки резултатите, деКарли и колегите му показват, че по-младите поколения имат по-големи обеми на мозъка, както като цяло, така и на регионално ниво.

Екипът не е сравнявал само родените през 30-те и 70-те години на миналия век. Те повтарят анализа си и сред 1145 възрастни на сходна възраст, родени през 40-те и 50-те години на ХХ век.

За пореден път резултатите им разкриват стабилно и последователно увеличаване на обема на мозъка от десетилетие на десетилетие – ефект, който според изследователите е малък за отделния човек, но „вероятно е съществен на популационно ниво.“

„По-големи мозъчни структури като тези, наблюдавани в нашето изследване, може да отразяват подобрено развитие на мозъка и подобрено мозъчно здраве,“ гласи хипотезата на ДеКарли.

„По-голямата мозъчна структура представлява по-голям мозъчен резерв и може да буферира последиците от свързаните с възрастта мозъчни заболявания като болестта на Алцхаймер и свързаните с нея деменции в края на живота.“

Невролозите обаче невинаги са съгласни с твърдението, че обемът на мозъка е подходящ показател за мозъчния резерв. Някои проучвания не са успели да покажат каквато и да е връзка между ефективността на паметта и обема на мозъка с течение на времето.

В края на краищата размерът не е всичко, когато става въпрос за мозъчната функция. Не е задължително да ви направи по-умни. Но би могъл да осигури добър буфер за влошаването на състоянието, което настъпва с възрастта.

Редовните физически упражнения, например, са свързани с по-голям обем на мозъка в областите на паметта и ученето. Докато лошата диета, консумацията на алкохол и социалната изолация изглежда имат обратен ефект – смаляват мозъка.

Неотдавнашно проучване на бедността установи, че бялото вещество може да се разруши поради загуба на плътност на връзките между невроните и загуба на защитното покритие, което помага на невроните да изпращат бързо съобщения. По-високите доходи изглежда предпазват от този ефект.

„Повишената свързаност може да обясни нашето заключение за увеличения обем на бялото вещество… и се вписва добре в хипотезата за когнитивния резерв,“ пишат деКарли и колегите му.

„По-голямата мозъчна структура, която може да отразява подобреното развитие и здраве на мозъка, е поне една проява на подобрен мозъчен резерв, който би могъл да буферира ефекта на заболяванията в късна възраст върху ненаследствената деменция.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *