Проктитът представлява хронично възпалително заболяване, засягащо на лигавицата на ректума (правото черво) и характеризиращо се с кървава диария. Съществуват два основни вида проктит, улцерозен и гонореен, които се различават по начина на възникване. Гонорейният проктит се предава чрез полов контакт.
Най-честите симптоми на проктита са болка в ректалната област и често желание за изхождане. Кървава диария, болезнена дефекация и кървене в ректалната област също са често наблюдавани при състоянието. Диарията е възможно да бъде последвана от запек със спазъм и силни напъни на ректалните мускули (тенезми) обикновено при дефекация. В някои случаи изпражненията може да бъдат добре оформени, но заобиколени от кръв и слуз.
Проктитът обикновено протича леко, с прекъсвания в продължение на много години. Понякога е налице неврологично нарушение с дисфункция на пикочния мехур, слабост и парене на долните крайници (парестезии) и болка в бедрата. При мъжете е възможно да възникне еректилна дисфункция. Когато бъде потвърдена диагнозата гонореен проктит, също е необходимо изследване за други (полово предавани) инфекции като сифилис, амебиаза, хламидия, кампилобактер, шигела и вирусни инфекции на херпес симплекс вирус.
В случаите на улцерозен проктит се наблюдават язви в ректума. Язвите обикновено са придружени от ректално кървене, напрежение на ректалните мускули (тенезми) и отделяне на кървава слуз. Ректалното кървене обаче рядко е тежко. При диария често се описва липса на увеличаване на обема на изпражненията, а по-скоро често отделяне на малки количества слуз или кръв. Треска и загуба на тегло при улцерозен проктит също са редки.
Симптомите на улцерозния проктит са много подобни на улцерозния колит. Въпреки това, улцерозният проктит не е толкова сериозно състояние колкото улцерозния колит и е ограничен до правото черво.
Улцерозният проктит може да бъде причинен от радиационно увреждане (при лъчетерапия в областта на таза), травма от чуждо тяло, свиване или запушване на кръвоносен съд (исхемия), инфекция или причината може да е неизвестна (идиопатична). Ефектите от дразнещи клизми или лаксативи могат да бъдат объркани с улцерозен проктит. Това разстройство може също да имитира симптомите на дълготрайна травма.
Диагнозата проктит се поставя при сигмоидоскопия, когато бъде открито възпаление на лигавицата на ректума с ясно очертана горна граница, над която лигавицата е нормална. Останалата част от дебелото черво и тънките черва се установяват като нормални чрез рентгенография с бариева каша, докато колоноскопията и ректалната биопсия могат да покажат промени, които са неразличими от тези на хроничния улцерозен колит.
Лечението на проктит се определя от причината за състоянието. Гонококовият проктит реагира на интрамускулно инжектиране на прокаин пеницилин или спектиномицин, но по-слабо на перорално лечение с пеницилин или тетрациклин. Първичният херпетичен проктит се повлиява добре от ацикловир. Хламидийният проктит се повлиява от тетрациклин.
Лечението на идиопатичен (с неизвестна причина) улцерозен проктит е много подобно на това на улцерозния колит и болестта на Крон и включва хранителен режим и прием на антидиарийни лекарства. Локалните кортикостероиди могат да бъдат използвани под формата на супозитории или клизми, които трябва да бъдат прилагани преди лягане, за да се увеличи максимално тяхното задържане. Други симптоми на заболяването могат да бъдат облекчени чрез болкоуспокояващи и спазмолитични лекарства. Възможно е да се наложи хоспитализация за задълбочен физикален преглед.
Въпреки че проктитът може да персистира в продължение на много години, той не е свързан с повишена честота на рак на ректума или дебелото черво. При лечение проктитът обикновено протича с периодични леки до тежки епизоди на симптоми. Възпалението се разпространява извън ректума само при 10 до 30% от пациентите, засегнати от проктит. В по-малко от 15% от случаите на улцерозен проктит се развива хроничен улцерозен колит.
