– Проф. Байкова, може ли да дадете рецепта как да не преяждаме по празниците след дългия пост?
– Бъдни вечер е завършек на великия коледен пост. Коледа е дълго очаквана за хората, които са изпълнили целия над 40 дни коледен пост, тъй като тогава най-после могат да консумират любимите им храни от животински произход. Съветът на експертите по хранене и диететика и личния ми опит показва, че има препоръки, които е добре да съблюдаваме. Не казвам, че е задължително да се спазва, но това е информация за хората, които искат да повишат своята здравна информираност. Препоръката е – на всеки празничен хранителен прием да правим подреждане по отношение на трапезата съобразно броя и видовете блюда поотделно. Ако искаме да покажем колко много неща сме приготвили, това може стане, като ги поставим на една помощна масичка. Така и повелява християнската традиция, цяла нощ ястията да стоят на масата за здраве и берекет. На трапезата, на която се храним, пък може да сервираме поотделно в интервал поне от половин до един час от вид до вид храна. Важно също така първо да събудим храносмилателната система с една напитка и една салата или едно смути.
– Каква е целта на напитката преди хранене?
– Целта е с витамините, минералите и водното съдържание да се раздвижи перисталтиката на дългия храносмилателен тракт и да се подготви за работа. Защото де факто ние, празнувайки, натоварваме своята храносмилателна система, а не бива да я пренатоварваме, трябва да я оставим в условия на плавен прием да си свържи работата с многостепенното меню. След това предлагаме нашето предястия, ордьовър. На Бъдни вечер това е въглехидратно блюдо, на Коледа е някакво мезе може би млечен продукт, наденички. Половин-един час по-късно трябва да минем към основното ястие. И бездруго тези традиционни, ритуални хранителни приеми са с продължителност няколко часа. Ето защо имаме време от вид до вид да сервираме както в луксозните ресторанти. Информираните, интелигентните, шеф-готвачите, съответно келнерите го правят, и то пак по наши препоръки. Целта е, докато дойде основното блюдо, ние да не сме гладни, защото сигналите, които се отделят от стомах,а са имали време, за да стигнат мозъка и да потиснат центъра на глада. И ние отиваме все по-малко гладни към следващото блюдо. Та на Бъдни вечер основното ни ястие е или сармички с ориз, или боб. Избираме си едно нещо. След него изчакваме половин-един час и си взимаме по малко от всички ястия, по една хапка. След това идва време за десерта, който трябва да е лек. Тя и християнската религия повелява на Бъдни вечер това да е тиква или ошав. А на Коледа, Нова година ще има месо, разбира се. Дали ще е пуйка или капама, а след тях има и десерт, който е с високо съдържание на калории и трябва да се консумира по малко.
– А как комбинираме менюто с напитките?
– Да, всичките тези етапи ще бъдат гарнирани с алкохол. Ние традиционно започваме наздравица с ракийка. Трябва обаче да бъде в много малки количества, защото тя е концентрирана и в никакъв случай да не е на гладно. Алкохолната субстанция е водно разтворима и мастно разтворима, тоест трябва да се консумира с храни и в никакъв случай на гладно. На Бъдни вечер е разрешено вино. Една чаша червено вино за тези, които консумират алкохол, е достатъчна. Другите могат да избират напитка по тяхно желание. Примерно айран, зелев сок, цитронада. Не е препоръчителна консумацията на газирано освен на Нова година, която посрещаме с шампанско. Добре е да е в малки количества, защото съдържа въглероден диоксид и много бързо опиянява. При комбинация на повече от една алкохолна напитка рискът за следпразнично неразположение е голям.
– Как да разделим храната на Коледа, когато вече се консумират и месни и млечни храни?
– След постите на Коледа идват ястията от животински произход. Изключително важно е да разделим приема на отделните блюда. Нашият съвет е в един хранителен прием да се вкарва по един вид „нова“ белтъчна храна. А именно – на закуска баничка със сирене и яйце, в десет часа – коледния кейк или коледните сладки, в 12 часа – месото със зеленчуци. И нещата, по моя препоръка, се подреждат по следния начин, а именно започваме да включваме тези видове храни, които последно сме изключили при поста. Ние първо изключихме месото, но оставихме млечните продукти и рибата. Сега включваме млечните и яйцата, като на закуска консумираме баница. Добре е да е в малки количества и винаги в комбинация с присъствалите в менюто ни през последните 40 дни плодове и зеленчуци. Така по-лесно отключваме тези системи в организма, които не са работили 40 дни. Ако ги поставим в режим на свръхработа, ще бъдем в рискова ситуация те да реагират и да направим някакво възпаление на стомаха, червата, панкреаса. Така че за Коледа закуската може да е тутманик, например, в десет часа – сладки, курабийки, за обяд – месо със зеленчуци, и за вечеря нещо по-леко, например риба. И ето за един ден можем да включим всичките четири вида храни, които са били изключени по време на поста.
– Има ли изследвания колко качваме по празниците?
– Поне два килограма, със сигурност. Няма статистика, но по мои наблюдения увеличаваме теглото с поне 2 килограма. Интересно е, че миналата година не се наблюдаваше съществен проблем с килограмите по празниците. Това се дължи на факта, че хората не ходиха да празнуват Нова година в близките ни съседни страни, където традиционно има много сериозни софри. Германците казват – апетитът определя потребностите. Тоест след празнично преяждане аз нямам такова желание отново към пренасищане на такива сладки, концентрирани, мазни храни. Моята идея е не да натрапвам диета на читателите, то може да стане с лекота. Факт е, че ние сме гладни със зрението си и като има пренасищане, усещаме огромна тежест.
– Има ли отношение храната, която консумираме, върху грипа и вирусите?
– Разбира се, дори хранителният модел е включен в борбата с пандемията. На първо място не трябва да прилагаме силно ограничителни режими на хранене, тоест в никакъв случай не трябва да падаме под хиляда килокалории на ден. Диетата може да бъде с по-нисък прием на калории, но не и под 1000. Не е добре и да прекаляваме с калориите, защото големите количества мазнини, и то добавъчните мазнини, намаляват имунната устойчивост. Препоръчително е по-малко добавено олио към ястията от месо или риба. Простите захари, които са в захарните изделия, да се ограничат, защото предразполагат към затлъстяване, което е свързано с рисково протичане на евентуалните ковид инфекции и на второ място, защото се свързват с протеините и те стават неизползваеми. На трето място, добре е да има пробиотици. Кисело мляко и ферментирали зеленчуци от сорта на туршии и кисело зеле. Но те да не бъдат прекалено солени, разбира се. На четвърто място, витамините и минералите, като сред тях най-важен е витамин Д. Доказано е, че той възпрепятства атаката на вируса по отношение на човешките клетки. Той служи като бариера. Освен това той е антиоксидант. Другите витамини, които са важни – витамин С, имуностимулатор, витамин В6, за централната нервна система, за съдовете. От минералите – желязо, цинк, селен. И по тази причина, ако ни е дефицитно храненето и ядем малко храни, добре е тогава да използваме поливитаминен и полиминерален препарат или просто да разнообразим храненето, защото всеки ден човек в здравословното си хранене има нужда от всички хранителни вещества. Не трябва да се консумира само хляб, защото това предразполага към имунни сривове.
