Проф. д-р Радостина Александрова: И момчетата могат да се ваксинират срещу човешкия папиломa вирус

Проф. д-р Радостина Александрова: И момчетата могат да се ваксинират срещу човешкия папиломa вирус

И момчетата могат да се ваксинират срещу човешкия папиломa вирус (HPV). Към момента у нас ваксината се прилага безплатно при момичетата от 10 и 13 години по Национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка. HPV обаче не засяга само жените. При силния пол той се свързва с над 90% от раковите образувания в областта на ануса, повече от 70% от случаите на орофарингеален рак и до 48% от раковите образувания на пениса.

Много страни с високи доходи преминават към равен достъп до HPV ваксинация за различните полове. Само 20 от 80 държави с ниски доходи и с ниски средни доходи са въвели HPV ваксинации на национално ниво. Към март 2022 г. 60% от държавите членки на СЗО са въвели ваксината срещу HPV в своя национален имунизационен календар. По-голямата част от тях са страни с високи доходи и доходи над средните (114 от 145 държави – 78,6%).

Живот

Ракът на шийката на матката пък е четвъртото най-често срещано онкологично заболяване при жените в световен мащаб. Всеки ден той отнема по един човешки живот в нашата страна. Огромната част от тях може да бъдат спасени чрез поставяне на профилактична ваксина срещу човешкия папиломен вирус (HPV) – основният причинител на рака на шийката на матката.

Деветвалентната ваксина е разрешена за употреба при жени и мъже на възраст от 9 до 45 години. Прилага се в схема с две дози при деца и юноши на възраст от 9 до 15 години и в три дози на лица на 15 и повече години.

Познати са над 200 подтипа HPV. Така наречените високорискови подтипове имат висок потенциал да предизвикат не само рак на шийката на матката, но и ракови образувания на задната част на гърлото (т. нар. орофарингеален рак, който може да включва основата на езика и сливиците), вулвата, вагината, пениса, ануса. В основата на 70% от раковите заболявания на шийката на матката стои инфекция с HPV-18 или HPV-16. Нискорисковите HPV подтипове са отговорни за над 90% от всички случаи на генитални брадавици. Предизвиканите от HPV и имунния отговор срещу него изменения в лигавицата на маточната шийка може да благоприятстват инфекцията с други полово предавани агенти, включително ХИВ.

Заразяване

Смята се, че над 70% от сексуално активните жени и мъже ще бъдат заразени в даден момент от живота си поне с един тип HPV. Най-често първото заразяване се случва скоро след започване на сексуалната активност. До 2 години след инфекцията в 90% от случаите вирусът бива изчистен от организма. Тъй като имунитетът срещу HPV не е стабилен, впоследствие може да настъпи нова инфекция. В малка част от заразените хора инфекцията остава трайна и може да прогресира до развитие на злокачествено образувание.

Работата върху създаването на профилактична ваксина срещу HPV започва през 80-те години на миналия век. Първите ваксини срещу HPV (двувалентна и четиривалентна, осигуряващи защита срещу 2 и 4 подтипа на вируса съответно), са лицензирани през 2006 и 2007 г. През 2014 г. навлезе деветвалентната ваксина срещу този вирус. Тя осигурява защита срещу 7 онкогенни (причиняващи рак) типа HPV и два типа нискорискови HPV, отговорни за появата на повечето генитални брадавици. В идеалния случай ваксината срещу HPV трябва да се постави преди потенциална среща с вируса при сексуален контакт.

Безопасността на ваксината е извън всяко съмнение

До момента ваксината срещу HPV e приложена при милиони хора в целия свят и ефективността и безопасността й са извън всяко съмнение. Според публикация в списание The Lancet от юли 2016 г. в периода юни 2006 г. до октомври 2014 г. общо 47 милиона жени са получили пълния курс на ваксината, а 59 милиона жени са приели поне една доза. Ваксината срещу HPV не съдържа цял вирус, а само един от неговите повърхностни белтъци. Ето защо тя не може да предизвика заболяване, но води до изграждане на надежден имунен отговор – количеството на неутрализиращите вируса антитела е от 10 до 10 000 пъти по-високо, отколкото по време на естествена инфекция. Реакции на мястото на инжектиране като болка, подуване и зачервяване са най-често съобщаваните нежелани реакции след поставянето й.

Случите в Швеция с 88% по-малко след имунизация

Швеция е една от първите страни, въвели четиривалентната HPV ваксина на национално ниво през 2009 г. През 2020 г., здравните власти в страната съобщиха за 88% намаление на случаите на рак на шийката на матката при жени, които са били ваксинирани преди 17-годишна възраст и 53% понижаване на случаите при жени, ваксинирани на възраст между 17 и 30 години. Двувалентната ваксина е въведена в Англия през 2008 г. Представени през 2021 г. данни показват 87%, 62% и 34% редуциране на заболеваемостта от рак на маточната шийка при жени, ваксинирани съответно на възраст от 12 до 13 години, от 14 до 16 години и от 16 до 18 години.
През 2020 г. СЗО публикува стратегия за борба с рака на шийката на матката, която предвижда 90% от момичетата до 15 години да са напълно ваксинирани; 70% от жените до 35-годишна възраст да са преминали през профилактичен преглед с високоефективен тест и изследването да се повтори, когато навършат 45 години; 90% от жените със заболяване на шийката на матката да започнат лечение. Глобалното покритие на HPV ваксината с две дози при жени е било 12% през 2020 г. Предизвикателство пред разпространението й са някои ограничения в доставките, както и пандемията от COVID-19, която също забави процеса на ваксиниране.

Пандемията забави профилактиката

През 2020 г. Световна здравна организация публикува стратегия за борба с рака на шийката на матката. Той предвижда 90% от момичетата до 15 години да са напълно ваксинирани, 70% от жените до 35 годишна възраст да са преминали през профилактичен преглед с високоефективен тест и изследването да се повтори, когато навършат 45 години, а 90% от жените със заболяване на шийката на матката да започнат лечение.

Глобалното покритие на HPV ваксината с две дози при жени е било 12% през 2020 г. Предизвикателство пред разпространението й са някои ограничения в доставките, както и пандемията от COVID-19, която също забави процеса на ваксиниране.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *