Болестите са много и с различни имена. Не всеки обаче ги разбира напълно. Например, има такава патология като лимфом – едно заболяване, с няколко наименования.
Не е ясно за всички, че лимфом е заболяване с онкологичен профил. Това може да се прецени въз основа на изследванията и резултатите от тях. Всъщност, тази патология е изключително опасна.
Какво е лимфом?
Лимфомът е хетерогенна (нееднородна, разносъставна, смесена) група ракови заболявания на лимфната тъкан. При него се наблюдава увеличаване на лимфните възли и увреждане на вътрешните органи, където има натрупване на туморни лимфоцити, които не могат да бъдат контролирани.
Сами по себе си лимфоцитите са кръвни клетки, които всъщност са основният компонент на имунитета. Когато има диагноза лимфом, това означава, че поради разделянето на туморните лимфоцити техните производни се установяват в лимфните възли и също се придвижват до органите, нарушавайки работата им. Всъщност, лимфом се нарича доста голям брой различни видове патология, която може да се различава по прояви, видове и по начин на лечение.
Видове лимфоми
Лимфомите са разделени на две основни групи:
• Лимфогрануломатоза, известна още като лимфом на Ходжкин.
• Неходжкинов лимфом.
Вторият тип обхваща широка група лимфоми. Такива се срещат във всички възрастови групи, но в същото време високото им разпространение се отбелязва при хора над 60 години. Според статистиката мъжете се сблъскват по-често: от 2 до 7 случая на 1000 души срещу 1-5 случая на 100 000 случая при жените.
Някои лимфоми могат да протичат бавно и да имат благоприятен изход. В този случай говорим за неагресивни видове. Има и такива варианти, които протичат много бързо, имат много различни симптоми и изискват незабавно лечение. Те се наричат агресивни. Класическият вариант на лимфом е придружено от увеличаване на лимфните възли. Съществуват и варианти, при които лимфните възли изобщо не се увеличават, самата болест започва да се развива в различни органи: далака, белите дробове, мозъка и т.н.
Да обобщим: има Xoджĸинoв лимфoм (ХЛ) и нeхoджĸинoв лимфoм (HXЛ).
HXЛ е paздeлeн нa 16 paзлични зaбoлявaния. Bъпpeĸи тoвa, тъй ĸaтo тeзи paзлични лимфoми имaт мaлĸo oбщo eдин c дpyг, oбщият eтиĸeт HXЛ нe e мнoгo пoлeзeн зa лeĸapи или пaциeнти. Haй-нoвaтa ĸлacифиĸaция нa CЗO (от 2008-ма година) избpoявa 60 paзлични фopми нa лимфoм, paздeлeни в чeтиpи ocнoвни гpyпи. Това е най-добрият пример за едно заболяване с много имена.
Предпоставките за развитие на неходжкинови лимфоми включват следните фактори:
• различни инфекции (например има случаи, когато развитието на лимфом е предизвикано заради инфекция, причинена от Helicobacter);
• проблеми с имунитета;
• съпътстващи заболявания (често се появява при хора с ревматоиден артрит, лупус еритематозус и др.);
• излагане на токсини.
Лимфомът на Ходжкин е патология, при която всичко започва с първична лезия на лимфните възли. Освен това, в този случай се забелязват характерни клетки в лимфните възли – Березовски-Щернберг. Това са гигантски многоядрени клетки, възникващи от В-лимфоцити, в които са настъпили мутации, останали незабелязани от имунологичния контрол.
Заболяването има два пика: първият е сред по-млади пациенти (на 15-30 години), вторият засяга възрастните хора. Тази патология започва с увеличаване на различни лимфни възли: аксиларни, ингвинални, цервикални и т.н.
Етапи на заболяването
Както всяка друга онкология, лимфомът преминава през 4 етапа от своето развитие.
Първият е начален. Тук говорим за поражението на един лимфен възел в една област. Случва се и когато туморът засяга един орган, без да засяга лимфните възли.
Във втория етап са засегнати два или повече лимфни възли, разположени по дължината на потока на лимфните съдове. Тук започва да се проявява клиничната картина на заболяването.
На третия етап онкологичният процес се характеризира с два или повече възли от двете страни на лимфните съдове. Също така, тази диагноза е свързана с поражението на лимфните възли и поражението на един орган. Симптоматиката, в този случай, е ярко изразена.
Четвъртият етап е състояние, при което туморните клетки са се разпространили по цялото тяло.Тежкото развитие на ситуацията е процес, при който органите, които са далеч от първоначалния фокус на туморното развитие, са засегнати.
Как да го разпознаете?
Един от първите признаци, които се появяват доста често, са подутите лимфни възли. Лекарите се тревожат от подуването предимно на цервикалния, аксиларния и ингвиналния лимфен възел. В същото време, те могат да бъдат разграничени от увеличените лимфни възли, което се случва при общи вирусни инфекции. В такава ситуация възлите са безболезнени, те не намаляват по размер с течение на времето, дори и при използването на специално лечение, включително антибиотична терапия.
Ако са засегнати вътрешни органи, може да има чувство за пълнота в корема, проблеми с дишането, усещане за пробивна болка в долната част на гърба, усещане за налягане или напрежение в лицето или шията.
Освен това, усещането за слабост, повишената температура и изпотяването са сред признаците за развитие на лимфом. Отбелязва се и неоправдано отслабване на тегло и наличието на храносмилателни проблеми, които започват да измъчват човека.
Как се диагностицира и лекува?
Диагностиката на такова заболяване е прерогатив на лекарите. Традиционно се налага посещение и консултация при онколог, както и преглед при хематолог.
Има няколко опции за диагностика. Един от тях е лабораторен. Основните изследвания, използвани за потвърждаване на диагнозата, е микроскопско изследване на тъканна проба, която се получава чрез биопсия. Лекарят, който изследва пробата, трябва да отговори на два въпроса: образуването е ли онкологично заболяване, и за какъв тип патология говорим?
Понякога се правят изследвания и на костния мозък. Допълнителни методи могат да помогнат за изясняване на характеристиките на лимфома. Може да се изискват и молекулярно-генетични изследвания.
Има случаи, в които е необходима лъчева диагностика: рентгенова снимка, КТ, ЯМР. Всичко това допринася за определянето на характерни промени във вътрешните органи, които са в различни части на тялото. Това помага да се допълни визуалната диагностика.
Основните възможности за лечение са операция и последваща лъчева и химиотерапия. Тук лекарят взема решение въз основа на състоянието на човека, развитието на патологичния процес и други данни.