Намаленото обоняние дори не е проблем за дишането. Затова повечето хора не бързат да го коригират. Наскоро започна да се говори по-често за обонянието. Споменаването на този симптом е във връзка с коронавируса. Оказа се, че един от първите му признаци е липсата на способността да се различават миризми.
За това, което трябва да знаем във връзка с намаленото обоняние, какви патологии може да посочи то, както и как да го предотвратим, научаваме от руския оториноларинголог д-р Владимир Зайцев.
Същност на проблема
Липсата на обоняние е един от основните симптоми на коронавируса. Много хора се заблудиха на този фон и започнаха да се диагностицират сами. Всъщност, точната диагноза на такава инфекция са тестовете: или кръвен за антитела, или PCR тест. При PCR теста се използват тампони за взимане на секрет от носната кухина, от задната част на фаринкса или от назофаринкса. Ако има признаци на ОВИ и обонянието е изчезнало, тогава може да подозирате, че имате COVID-19, но определено трябва да се подложите на изследване, за да се потвърди диагнозата. Като цяло е много добре, че подобна ситуация кара хората да обръщат внимание на някои по-особени проблеми с дишането. В действителност, в нормални времена ме винаги има време за преглед. Не е чак толкова важно, че не могат да се усещат миризми, си мислят повечето хора. С подобно отношение могат да се пропуснат някои доста сериозни проблеми.
Обикновено намаленото обоняние се нарича хипосмия или аносмия. Има два вида на това състояние – сензоневрално и проводимо. В първия случай става въпрос за ситуация, при която проблемът не е в обонятелните рецептори, а на нивото на мозъка, онази част от него, която отговаря за комуникацията с носа. Тя не е в състояние да възприеме информацията, която се предава. Тоест, информацията се получава от обонятелните рецептори, но не се трансформира от мозъка.
Вторият тип е проводящ. Тук мозъкът е готов да възприеме и интерпретира данните, но обонятелните рецептори са в състояние на възпаление, като например при хроничен ринит. В първия случай е практически невъзможно да се помогне на човек, във втория, може да се опита.
Как да се справим?
Основното лечение е използването на кортикостероидни капки, които също са и хормонални. Тук си струва да разберете, че не може да ги купите сами, защото има риск да изберете средство в по-висока концентрация (дозировка), отколкото ви е необходима. Това е лошо. Лекарството трябва да бъде предписано от лекар. Той също така ще определи съпътстващата УНГ патология, която може да бъде вазомоторен ринит, синузит, аденоидна вегетация и ще предложи варианти да се справите с нея.
Какви са опасностите?
По принцип с такъв проблем, ако става дума за проводяща хипосмия, може да се живее. Единственият въпрос е качеството на живот. Тук може да се направи аналогия с цветната слепота, при която всичко е черно-бяло. Изглежда, че човек получава визуална информация, но няма качеството на цветната картина, всичко е едноцветно и изглежда доста тъжно.
Трябва да се разбере, че намаляването на обонянието по-късно ще бъде последвано от намаляване на вкусовата чувствителност. Преставаме да усещаме миризмите на храната, нейния вкус и ярката емоционална окраска в живота изчезва. Това сериозно засяга психиката, променят се интересите, отношението към живота, към случващото се в света, събитията.
Също така е важно да са знае, че сензорно-невронното намаление на обонянието може да бъде предвестник на ранен сериозен проблем с рак в мозъка или да се превърне в симптом на системно заболяване като множествена склероза. Нещо повече, човек все още може да няма някои други признаци – виене на свят, да е все още е вменяем и т.н.
Съответно, ако се появи липса на обоняние, няма нужда да се бавите. По-добре е да се направят тестове и изследвания, за да се определи причината.
Превантивни действия
Колкото и странно да звучи, като превантивна мярка съветът е следният: не използвайте вазоконстрикторни капки. Днес те са свободно достъпни и в различни форми, много често са и в по-големи разфасовки. Използването на такива средства води до рязко изсушаване на лигавицата и компресия на обонятелните рецептори.
Важна е борбата със заболяванията на носа, които в началото са остри. Дори хремата не може да бъде пренебрегната. Да, може да мине от само себе си, или да не може да премине. Тук опасността е, че дихателната и обонятелната зони се възпаляват. Ако не се лекува, състоянието ще стане подостро и след това хронично. Следователно, лечението трябва да бъде 100% в съответствие с препоръките на лекаря и по предложените от него схеми.
Освен това, ако човек усети намаление на обонянието си след посещение на басейн, трябва да престане да ходи там. Да, подобна дейност е добре за опорно-двигателния апарат, но хлорираната вода има лош ефект върху състоянието на носната лигавица, защото я изсушава. Същото е при работа в парфюмерийни магазини или на други места, където присъстват силни миризми. Ако възникне влошаване с разпознаване на миризми, работата трябва да се смени.
В допълнение, подходящата правилна почивка, честите пътувания сред природата или излети на морето, както и способността да се диша чист въздух, действат като превенция.