Рак на панкреаса: Какви са симптомите

Днес отбелязваме Световния ден за борба с рака на панкреаса. Инициативата има за цел да повиши информираността на хората относно симптоматиката и да акцентира върху важността от ранна диагностика на болестта.

Какви са симптомите, които могат да „издадат” заболяването и какво е лечението – отговорите дава проф. Никола Владов, ръководител на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на Военномедицинска академия (ВМА).

Голяма част от онкологичните заболявания, ако бъдат открити в ранен стадий, са лечими. Това, обаче, се отнася в много по-малка степен в случаите, когато става дума за рак на панкреаса. За съжаление, това е диагноза, върху която в последните години се изразходва много голям ресурс, но далечните резултати не са от най-добрите, казва специалистът.

Днес ракът на панкреаса се нарежда сред социалнозначимите такива. Познаването на симптомите може да помогне за по-ранна диагноза. Те обаче са доста неясни и трудно забележими.

Повечето болни са мъже и затова те трябва повече да внимават за издайнически симптоми като дискретни болки в кръста, необоснован диабет при млади – 40-50-годишни хора, внезапно пожълтяване. В повечето случаи хората не им обръщат внимание, мислят си, че става въпрос за дископатия или нещо подобно, което „забавя” истинската диагноза. А сред рисковите фактори се нареждат стресът, нерационалното хранене, водещо до затлъстяване, тютюнопушенето и повишената кръвна захар.

Ракът на панкреаса е коварно заболяване, което се характеризира с тихо протичане и когато вече се изяви симптоматично, е в доста напреднал стадий. Всяка година в България се регистрират около 1000 души с рак на панкреаса, но за жалост много малко от тях достигат до оперативно лечение. Очакванията са през 2030 година ракът на панкреаса да се изкачи на второ място по смъртност сред онкологичните заболявания, отчита проф. Никола Владов.

Благодарение на мултидисциплинарния подход процентът на пациентите, които стигат до операция и шанс за излекуване се увеличава, но въпреки това не е сигнификантно голям. Сериозен акцент се поставя и върху подобряването на следоперативните грижи за болните, тъй като това е заболяване, което се характеризира с висок процент следоперативни усложнения. Положително влияние в развитието на лечението оказва и „внедряването” на модерните средства за електрохирургия.

Единственото средство за лечение и радикално излекуване на рака на панкреаса е оперативното. То се развива в два аспекта – хирургично лечение на рака на главата на панкреаса и хирургично лечение на тялото и опашката на панкреаса, подчертава проф. Владов.

Съвременната хирургия напредва по отношение и на инвазията на това туморно заболяване върху съдовете, които се намират около панкреаса, като ангажирането им е израз на напредване на заболяването и не дава възможност да бъде оперирано радикално. Поради тази причина напоследък мултидисциплинарният подход има различни направления – при пациенти, които са с локално авансирало или гранично резектабилно заболяване се започва с неоадювантна химиотерапия, и при пациенти с метастатично заболяване – където последната възможност е прилагане само и единствено на химиотерапия, казва още специалистът.

По думите му, съвременният подход при тези пациенти изисква неоадювантна химиотерапия, която се извършва в онкологични центрове, и която дава възможност болният да се доведе до резектабилност. Когато няма прогресия на заболяването след няколко курса химиотерапия, се пристъпва към оперативно лечение. Има случаи, когато хирургията е противопоказана – обикновено, когато заболяването е в много напреднал стадий, засегнат е черният дроб и други органи. Тогава се прилагат палиативни процедури, в това число химиотерапия.

В световната практика са на лице няколко клинични проучвания, които третират това лечение с химиотерапия преди операцията и които дават добри резултати по отношение на преживяемостта на пациентите подчертава проф. Владов.

По думите му, хирургията на панкреаса е едно от най-големите предизвикателства на съвременната хирургия и се прави в центрове с богат опит в панкреатичната хирургия, както по отношение на броя на операциите, така и по отношение на менажирането на следоперативните усложнения.

Такъв център е ВМА, където годишно вече извършваме между 70 и 100 пакреатични резекции, а само през 2019-2020 година техният брой надхвърли 100. Това е един показател за добрата тренираност на екипите на ВМА по отношение на лечението на рака на панкреаса, отчита проф. Владов и добавя: Няма как да се съглася с твърденията, че и с операция, и без нея се живее еднакво дълго. Според данните, с които разполагаме – без намесата на хирурзите преживяемостта е около 7,2 месеца. Докато, след операцията този период се увеличава с до 60 месеца.

А бъдещите насоки в развитието на панкреатичната хирургия се определят в три аспекта:

Развитие на самата панкреатична хирургия и оценка на влиянието на неоадювантна химиотерапия върху резултатите;

Навлизането на миниинвазивната хирургия в лечението на туморите на панкреаса, като се прави паралел между лапароскопската и роботизираната хирургии;

Ясно дефиниране на пресечните пътища на хирургията и на онкологията, които вървят ръка за ръка в лечението на коварното заболяване.

В заключение проф. Никола Владов апелира за пореден път хората да не си „спестяват” профилактичните прегледи и при най-малките съмнения да се консултират със специалист.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *