Срамежливата мимоза (лат. Mimosa pudica) е едногодишно храстовидно растение от семейство Бобови. На височина достига 1 до 2 м. В първите месеци от развитието на мимозата, стъблата израстват като изправени, а на по-късен етап леко полягат и се покриват с малки бодлички. Листата са наситено зелени и сложни, силно изрязани, прихванати към бодлива дръжка.
Съставени са от множество розови, червеникави или пурпурни власинки, с малки белезникави сферички на върха. Появяват се по върховете на младите клонки. Цъфтежът обхваща периода юни-септември. Родината на Мимозата е Бразилия, но е натурализирана широко по целия свят. В България се внася като домашно саксийно растение.
Характерно за растението е силната чувствителност при допир. Листата на мимозата се свиват при докосване, от там идва и наименованието ѝ – срамежлива мимоза. Дори при най-лекия полъх на вятъра листенцата се „затварят“ защитавайки се от лоши атмосферни условия или злонамерени действия. Това прави мимозата и растение барометър. Листенцата се прибират преди буря или дъжд и след залез слънце, за да се разтворят отново по изгрев слънце. Доказано е, че процесът фотосинтеза се забавя, когато листенцата са свити.
Още в миналото отварата от мимоза е използвана за лечение на зъбобол и при ухапване от влечуги, а с възглавнички от листата е лекувано безсънието при деца и възрастни. Отварите били използвани и за повишаване на потентността при мъжете, предава puls.bg.
В билколечението отварите от корена се използват срещу безсъние, леки нервни разстройства, хемороиди, ухапване от насекоми, стомашни паразитози и дизентерия. Те повлияват благоприятно върху лечението на някои венерически заболявания. От корените на мимозата се приготвя два вида паста – с рициново и топено масло. Пастата с рициново масло се използва при лечението на дълбоки рани, тъй като има кръвоспиращо действие и ускорява зарастването им.
Това си действие, растението дължи на присъствието на биоактивни съставки, като триптамини, флавоноиди, глюкозиди, алколоиди, хинини, феноли, танини, сапонини и кумарин. Също така добре се справя и с гъбични инфекции, а има и много добър ефект при лечение на малария. Доказано е, че намалява растежа на Staphylococcus aureus, Escherichia coli, Candida albican и други бактерии. Листа от срамежлива мимоза заедно с листа от други лечебни растения се използват при лечение на хемороиди и инфекции на пикочните пътища.
Подпомага възстановяването на седалищния нерв – научно изследване показва, че екстрактът от мимоза пудика е с 40% по-ефикасен в лечението на възпаления на седалищния нерв от конвенционалното лекарство за този проблем – стероида хидрокортизон.
Растението е източник на разнообразни биоактивни вещества: непротеиновата аминокиселина – мимозин, триптамини (в корените), алкалоиди, флавоноиди, С-гликозиди, стероли, терпеноиди, танини и мастни киселини.
С лечебни цели се използват листата и корените на растението.
