Тученицата смъква кръвната захар само за 8 седмици

Българското растение тученица е идеално профилактично средство срещу диабет тип 2, артрит, рак, сърдечно-съдови заболявания, главоболие, кашлица. То дори може да се изполва при изгаряния. Неговите ползи са доказани от учени и студенти от Университета по хранителни технологии в Пловдив с ръководител проф. Йорданка Алексиева. Клинични изпитвания са установили, че само за 8 седмици нивото на кръвната захар трайно спада.

А рецептата е повече от проста – 5 грама смлени семена 2 пъти на ден. Освен това 5% воден екстракт на тученица в количество 0.25 mL/kg живо тегло действа бронхоразширяващо, са установили пловдивските учени. По този начин екстрактът от това растение влияе благотворно на белите дробове. Освен това 235 mg етанолов екстракт на тученица на ден е ефикасен лек срещу кожни лишеи.

Тученицата съдържа Омега 3 мастни киселини, много витамини и минерали. В нея има магнезий повече, отколкото във всеки друг листен зеленчук.

Затова е полезна за укрепване сърцето, а понеже засилва имунната система- се препоръчва на онкоболни.

Добро средство е за успокояване на мигрената и мускулното напрежение. Защото съдържа 7-8 пъти повече вит. С от цитрусовите плодове, това растение е и мощен антиоксидант. Растението подобрява още зрението и е подходящо за пречистване на кръвта и като диуретик. Освен това намалява високото кръвно налягане.

Тученицата е известна у нас от древността, но по-скоро като плевел. Подходящи за консумация са както листата, така и стеблата на тученицата, най-добре сурови, под формата на салати самостоятелно или в комбинация с други зеленчуци или плодове. От нея могат да се приготвят салати, супи, основни ястия с или без месо, различни тестени изделия като баници, пити и др. Рецептите с тученица са популярни предимно в родопските села.

Проучването за ползите от тученицата е по проект, финансиран по Седма Рамкова програма на ЕС.

В него участват 13 страни, а целта е да се докажат полезните качества и биологично активните вещества в традиционните билки и ястия на страните от Черноморския басейн. В рамките на проекта са изследвани различни региони в страната и са записани обичайни за тях рецепти.

В интерес на истината трябва да признаем, че тази полезна супер храна сега просто се преоткрива от науката.

Както споменахме, в родопските села тученицата се използва от хора и животни, но като цяло е слабо разпространена.

Въпреки че в Турция и Гърция тя се продава по пазарите и се използва в кухнята.

Най-често е част от различни видове пресни салати, където обикновено замества марулята. Използва се в баници и за приготвяне на супа. Тя е приятна, тъй като целулозата в нея е нежна и не дразни. За салата се нарязват листата и стъблата на тученицата, овкусяват се с оцет, зехтин и сол, поръсват се с магданоз.

Може да се комбинира заедно с други зеленчуци в салати- например с домати и краставици. Свежите й листа с успех могат да заместят марулята в различни леки летни сандвичи.

Тученицата се съчетава чудесно с чесън, рукола, босилек и кардамон, които улесняват смилането й. Билката не понася добре замразяването, така че е най-добре да се консумира прясна.

В Истанбул приготвят с тученица разядка, която наричат цацики. Билката се добавя към изстудено кисело мляко и разбит чесън. Получава се нещо като нашия сух таратор с краставица.

В древен Китай тученицата е била известна като билката на дълголетието.

Има леко кисел вкус, а китайските лечители определят енергията й като студена / Ин/. Казват, че влиза в меридианите на дебелото черво, далака и черния дроб. Препоръчват билката за пречистване на организма от токсини, като противовъзпалително и противопаразитно средство, като регулатор на обмяната на веществата и кръвообращението. Китайските лечители смятат, че тученицата гони патогенната горещина.

А как точно изглежда ли?

Едногодишно растение, с ниски стъбла, голи, месести, полегнали, разпространяват се настрани и достигат 10 -50 cm дължина. Листата са тъмнозелени, сочни, месести, дебели, закръглени конични в основата. Цветчетата са жълти и копринено гладки. Появява се късно напролет. Цъфти през юни и юли. Берат се нежните клончета от началото на лятото до есента.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *