Черният бъз (лат. Sambucus nigra) е едно от най-популярните и използвани лечебни растения в света.
Растението представлява храст или дърво с височина от 2 до 6 метра от семейство Бъзови (Caprifoliaceae). Цветовете са събрани в щитовидни съцветия на върха на клонките. Плодът е черно-виолетова сочна ягода. У нас бъзът расте по влажни места, из храсталаци и в населени места.
Действие и приложение. Едно от най-разпространените и успешни приложения на бъза е при възпаления на дихателните пътища. Той подпомага отхрачването, използва се при бронхити, болки в гърлото, паднал глас, дори при ангина.
Проучване от 2016 г., публикувано в Nutrients, показва, че добавките с черен бъз могат да намалят продължителността и симптомите при настинка. Няколко проучвания са показали , че екстрактът от черен бъз е ефективен при третиране на грипоподобните симптоми. По-специално флавоноидите в екстракта от бъз се свързват с човешкия грипен вирус – H1N1, както и вируса инфлуенца по птиците – H5N1.
Проучване, проведено през 2009 г. прави сравнение между екстракт от бъз и плацебо. Двете групи пациенти получавали лекарство в продължение на 3 дни. Групата, която получавала екстракт от бъз показва значително подобрение в повечето симптоми на грип, докато плацебо групата не показва подобрение или увеличава тежестта на симптомите.
Чаят от листата и цветовете служи за бани против ревматизъм, подагра, кожни обриви, а с остатъка след прецеждането се правят топли лапи върху болното място.
Плодчетата в изсушено състояние се прилагат като леко слабително средство. Половин чаена лъжичка от ситно с чукани сухи плодчета се накисват вечер в 1 чаена чаша студена вода и на сутринта се изпива след прецеждане и затопляне. Може да се употреби и във вид на мармалад.
За подобряване вкусовите качества на бъзовия мармалад се препоръчва да се прибавят към него плодове от глог, трънки или шипки. Слабителното действие на плодчетата се дължи на смолистите вещества, съдържащи се в билката. За същата цел народната медицина прилага и преварения сок от свежите плодчета.
Химичен състав
Дрогата съдържа флавоноиди, гликозиди, фенолни киселини. В по-малки количества се съдържат етерично масло, слузни и дъбилни вещества и др.
Дрога
С лечебни цели се използват цветовете и плодовете на растението. Цветовете се берат преди пълното им разцъфтяване, а плодовете се събират през ранна есен.
