Черният оман е лечебно растение, което е част от нашите незаменими и най-добри билки. Той се среща по мокри поляни и полски синори, във влажни ями и край води. Цъфти по огради и сметища през лятото. Листата му са грапави и остри по краищата си. Оманът има многогодишен корен, който отвън е тъмнокафяв до черен, а отвътре – бял до жълтеникав. Има дебелина на палец, а нарязан е много слузест, направо мазен на пипане.
Черният оман е кореноплодно растение, което пуска корените си на дълбоко и те се изкореняват през пролетта и есента. Прясната билка се събира преди и по време на цъфтенето.
Интересно е, че стимулира растежа на клетките, ускорява заздравителните процеси в тъканите, действа противовъзпалително, има хипотензивна активност.
Можем да използваме билката при лечение на труднозарастващи рани, гастрит и язва на стомаха и дванадесетопръстника, възпаление на костите, наранявания и кръвоизливи.
В народната медицина корените на черния оман се използват при кашлица, ларингит, бронхит, туберколоза, кръвоизливи от носа, повръщане на кръв, продължителна менструация, размекване на костите, колит.
Билката се използва още за налагане на лапи при подагра, ревматизъм, язви от разширени вени, навяхване, за бани при кожни обриви и рани от изгаряния, за жабурене при разклатени зъби, рани в устата, за гаргара при гърлобол, за лапи при уплътнявания в гърдите на кърмачките, при натъртване.
Попарените листа на черния оман, наложени като топла каша върху схванати крайници, помагат през нощта, ако болките са предизвикани от пренатоварване, изкълчване, навяхване или апоплектичен удар. Топли компреси помагат и при разширени вени, ревматични мускулни удебеления, тумори, тилни болки.
Ето защо е хубаво да си направим отвара от 1 с.л. от билката, която се слага в 500 мл вода. Ври 10 минути. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.
Можем да си приготвим и чай с две чаени лъжици с нарязани на ситно корени, които се накисват в 1/4 литър студена вода и се оставят да пренощуват. На сутринта леко се подгряват и се прецеждат. Приготвената отвара се пие на глътки.
Ако корените се изсушат и се смелят ситно, след това се поставя получената смес в чаша с много гореща вода и няколко капки готварско олио се разбъркват бързо, за да се получи каша. След това тя се намазва върху ленена кърпа, както е топла се поставя върху болното място и отгоре се превръзва.
И като за накрая е любопитно да кажем, че от 2 до 5 пресни и измити корена се нарязват на дребно и се слагат да киснат в продължение на 5-6 седмици в натурално бяло вино. Това е едно отлично средство при белодробни заболявания.
