Кой не е събирал червените шипкови плодове? Шипката (Rosa canina L.) е храст от сем. Розоцветни (Rosaceae). Тя е едно от най-ценните и широко приложимо лечебно растение у нас. Среща се в диво състояние из цялта страна, цъфти от май до юни.
Храстът достига 1,5–3 m височина, с многобройни щръкнали, извити шипове по стъблата и листните дръжки. Листата са перести, с 5–7 елиптични, назъбени листчета. Цветовете са единични или по 3–5 в щитчета, розови (рядко бели) с 5 чашелистчета и 5 венчелистчета Плодовете (шипковите ябълки) са силно червени, яйцевидни, месести, с десетки твърди семена вътре. Медоносно растение, шипката е наричана „царица на билките” заради ценните си лечебни качества.
Шипката е известна със силното си антиоксидантно и имуностимулиращо действие. Тя е богата на витамин C и полифенолни съединения, които стимулират имунитета и предпазват клетките от оксидативен стрес. В народната медицина се прилага като средство срещу скорбут, при отслабен имунитет, анемия, обща отпадналост, както и при бъбречни и чернодробни заболявания. Съдържащите се в плодовете танини и пектини обуславят кръвоспиращо (адстрингентно) и диуретично действие, а комбинацията от витамини и флавоноиди укрепва сърдечно-съдовата система.
Клинични и експериментални изследвания потвърждават противовъзпалителните свойства на шипката – нейни фитохимични компоненти намаляват възпалителните медиатори в тялото. По тази причина екстракти от шипка се използват при ставни заболявания (артрити) и други хронични възпаления.
Основните компоненти на шипковите плодове са витамин C (аскорбинова киселина), разредени витамини (B, K, провитамин А), каротеноиди (β-каротен, ликопен, рубиксантин), флавоноиди (рутин, кемпферол, кверцетин), пектин, захари и органични киселини (ябълчена, лимонена).
Съдържанието на витамин C е много високо – средно около 650 mg% в месестата част, като при оптимална зрялост може да достигне 1000–4000 mg%. Шипковите плодове имат 4–6% танини, които им придават стягащо действие. Цялостният богат химичен състав обяснява силната антиоксидантна активност на плодовете и широките им фармакологични ефекти.
С лечебни цели се използват узрелите плодове на растението. Те се събират през септември-октомври, след като са напълно узрели, но преди да омекнат прекомерно. Сушат се бързо при температура до 100 °C в сушилня, за да се запази витамин С; при сушене на сянка процесът е по-бавен и води до загуба на част от витамините. Изсушените шипки са червени, без миризма, със сладникаво-кисел вкус; допустимата влажност е до 12%.
От 2–2,5 кг свежи цели плодове се получава 1 кг сухи цели шипки; от 4,9–5,1 кг свежи плодове (след обелване на семената) – 1 кг сухи шипкови люспи.
Високото съдържание на витамин C в шипката може да дразни стомашната лигавица. Не се препоръчва употребата ѝ при язва или гастрит с висока киселинност (както и при камъни в жлъчката). При всички случаи преди употреба на шипкови препарати е добре да се консултирате със специалист.
