За да се излекува ечемика, трябва да се знае до каква степен бактерията е успяла да се размножи и каква област от окото е засегната. Това инфекциозно заболяване – ечемика, е получило името си поради факта, че отокът, който се образува на клепача или под него, под който е скрит абсцесът, наподобява като форма ечемичено зърно. Лекарите наричат това заболяване с красивото латинско име име Hordeolum.
Как да се справите с ечемика, отговаря руската офталмоложка, кандидат на медицинските науки Албина Саенко.
Може би най-странната препоръка, която човек чува, когато става въпрос за ечемик, е окото да се намаже с плюнка. Или да се прикрепи трохичка хляб, и след това да се даде на кучетата. Бабите може да ви посъветват и да убодете болно място с ечемичено зърно и да го хвърлите на пилетата. Или да носете червена вълнена нишка на китката си в продължение на три дни. Изненадващо, но тези и други странни и екстравагантни методи най-често работят. Чудеса? Въобще не. В повечето случаи неусложненият ечемик изчезва сам за една седмица и без лечение. Особено при хора със силен имунитет. Но това не винаги е така. Затова е по-добре да не слушате народните лечители, а да отидете на офталмолог.
Заразен ли е ечемика?
Много хора смятат, че ечемикът се среща само при остра респираторна вирусна инфекция. Но това не е така. Причинителят на инфекцията не е вирус, а бактерия. Като правило това е Staphylococcus aureus, която живее върху кожата. В 9 от 10 случая именно тя провокира гнойно възпаление на мастната жлеза или космения фоликул на миглите, тоест Hordeolum или, просто казано – ечемик.
Докато броят на този микроб е нисък, няма проблеми, но ако имунитетът намалее, стафилококът започва активно да се размножава и след това трябва да се очакват проблеми. Тригерът може да бъде хипотермия, силен стрес, тежка умора, съпътстващи заболявания. Например, рискът от развитие на ечемик е повишен при хора с хиповитаминоза, хронични стомашно-чревни разстройства, фурункулоза, захарен диабет, рак, ХИВ, хелминтни инвазии.
Но има и друга причина за заболяването – липсата на лична хигиена
COVID-19 обаче вече ни е научи да си измиваме често ръцете и да не докосваме очите и лицето, без първо да дезинфекцираме дланите. Независимо от това, стафилококус ауреус не е коронавирус и не е необходимо да стоим на два метра разстояние от човек, който има ечемик. Инфекцията не се предава по въздушно-капков път (и рядко преминава при контакт, освен ако не спите с пациента на едно легло и не използвате личните му вещи и козметика). Хората, които спазват правилата за лична хигиена, не са в такава опасност.
Може би ще отмине от само себе си?
Ако се появи ечемик, трябва да се оцени неговата опасност. Ако е външен, много малък и само е „покълнал“, може да се справите сами. Често това е възможно да стане без лекарства. Достатъчно е просто да приложите „суха топлина“ към окото: сварено яйце, печен лук или нагрята торбичка сол. Важно е само да направите това внимателно, за да не предизвикате изгаряне. Може също така да нанесете чиста памучна кърпа, загрята в микровълновата печка, върху възпаленото място за 5-10 минути. Сухото нагряване при ечемик помага за отстраняване на гнойта. Процедурата трябва да се извършва 3-4 пъти на ден, докато не настъпи подобрение.
Това може да се направи в ранното начало на заболяването, тъй като при нагряване гнойното възпаление само ще се усили. Нежелателно е и самостоятелното каутеризиране (обгаряне) на гнойното връхче на ечемика с алкохол или йод – това може да доведе до изгаряния на кожата или дори лигавицата на окото. Също така не използвайте мокри компреси и изплакване със силен чай от лайка, невен или кора от дъб. По този начин може да се разпространи инфекцията и да се появят алергии към билките. Нещо повече, категорично не бива да се опитвате да изцедите гнойното съдържание на ечемика.
Ако ечемикът не е преминал за пет дни след лечение у дома, трябва да се консултирате с лекар
Не си струва да чакате няколко дни, ако ечемикът не е външен, а вътрешен (намира се под клепача), а възпалението е голямо, има много гной или ако се забелязват няколко ечемика на окото. В крайна сметка, ако инфекцията е стартирана или е лекувана неправилно и агресивно, може да я направите хронична или да достигнете до опасни усложнения, като сепсис, който е и животозастрашаващ. Също така, при разкъсване на гнойната капсула може да възникне инфекция на лигавицата на окото, което е опасно, заради свързаните с него сериозни последици, до загуба на зрение. Освен това опасността от самолечението е, че е възможно изобщо да не става дума за ечемик, а за някакво друго заболяване.
Как трябва да действате по-нататък?
По правило, при ечемик лекарите предписват традиционни антибиотични мехлеми (тетрациклин, гентамицин, еритромицин) или капки за очи с ципрофлоксацин. Ако такова лечение не помогне, е необходимо да се направи бактериална култура и да се определи патогенът. Това ще помогне да се предпише ефективен антибиотик. В допълнение към антибиотиците, антимикробни и противовъзпалителни лекарства също могат да се използват в комплексното лечение. А също и физиотерапия, като UHF терапия, която помага на ечемика да узрее по-бързо. В екстремни случаи, например, когато ечемикът е дълбоко разположен, лекарят може да прибегне до хирургично лечение – отваряне на абсцеса.
Е, ако ечемикът постоянно се повтаря, трябва сериозно да помислите как ще се справите с това. Може да се наложи цялостен преглед от редица специалисти или консултация с имунолог, за да разберете причините за отслабването на имунитета.