Жълтият кантарион, известен още като звъника, порезниче или кръвника, е многогодишно тревисто растение от семейство Звъникови (Hypericaceae). Достига височина 30–80 см, с изправено, разклонено в горната част стъбло. Листата са дребни, срещуположни, овални, с характерни прозрачни точици. Това са жлезите с етерично масло, които се виждат ясно на светлина и от които идва латинското название „perforatum“ (продупчен).
Цветовете са ярко жълти, петделни, събрани в щитовидни съцветия, с характерни черни точици по ръба на венчелистчетата, съдържащи хиперицин. Растението цъфти от юни до август и се среща по сухи тревисти места, покрай пътища, в редки гори и храсталаци в цяла България, както и в останалата част на Европа.
Жълтият кантарион е познат най-вече с антидепресивното и успокояващо действие, което се дължи на хиперицина, псевдохиперицина и хиперфорина. Тези съставки повлияват обратното захващане на серотонин, допамин и норадреналин по механизъм, сходен с този на конвенционалните SSRI антидепресанти. Затова билката се използва при лека до умерена депресия, тревожност и нарушения на съня, обикновено под формата на стандартизиран екстракт или чай, като първите резултати се очакват след около 2–4 седмици редовен прием.
Освен като антидепресан, растението намира приложение и при кожни проблеми. Масленият екстракт, познат като кантарионово масло, се прилага външно при леки рани, изгаряния и ожулвания благодарение на противовъзпалителните свойства на флавоноидите и хиперицина. Традиционно билката се използва и при леки стомашно-чревни спазми, при облекчаване на симптомите на менопаузата и предменструалния синдром, а отвара от нея служи и за изплакване при леки възпаления на устната кухина, дължащо се на леката антимикробна активност на етеричното масло и танините.
Основните активни съставки на растението са нафтодиантроните хиперицин и псевдохиперицин (около 0,1–0,3%), флороглюциноловото производно хиперфорин, флавоноидите хиперозид, рутин и кверцетин, танини (до 10%) и малко количество етерично масло.
Именно заради хиперфорина жълтият кантарион е една от малкото билки, за които трябва да се внимава сериозно при съчетаване с други лекарства. Веществото активира силно чернодробните ензими от групата на цитохром P450 (най-вече CYP3A4) и P-гликопротеина, което ускорява разграждането на над половината от всички познати лекарства. Ефектът се развива постепенно в рамките на 1–2 седмици прием и може да продължи да действа и известно време след спирането на билката.
На практика това означава, че жълтият кантарион може да намали ефективността на оралните контрацептиви и да доведе до пробивно кървене или нежелана бременност, да понижи опасно нивата на имуносупресори като циклоспорин и такролимус при пациенти с трансплантирани органи, както и да отслаби действието на антикоагуланта варфарин, на антиретровирусни лекарства, на дигоксин, теофилин и статини като симвастатин. При едновременен прием със SSRI антидепресанти пък съществува риск от развитие на серотонинов синдром, коет е потенциално животозастрашаващо състояние.
Не по-малко важно е и свойството на хиперицина да повишава чувствителността на кожата към слънчева светлина. Особено през лятото, при директна употреба на препарати върху кожата или при по-висок прием, продължителното излагане на пряко слънце може да предизвика фототоксични кожни реакции, а в по-тежки случаи и увреждане на очите. Поради всичко изброено, употребата на жълт кантарион не се препоръчва по време на бременност и кърмене, а всеки, който приема хронична медикация, трябва задължително да се консултира с лекар или фармацевт, преди да включи билката в терапията си.
