В жегите тялото се охлажда най-вече чрез изпотяване и чрез насочване на повече кръв към кожата. Някои често използвани лекарства могат да нарушат тези реакции и да направят високите температури по-трудни за понасяне. Това се отнася за част от антидепресантите, лекарствата за високо кръвно налягане, медикаментите при разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, както и за инсулина. Рискът от прегряване е по-висок при обезводняване, физическо натоварване, напреднала възраст или прием на няколко лекарства едновременно.
Как антидепресантите и антихолинергичните лекарства променят поносимостта към топлина?
Антидепресантите от групата на селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) променят действието на серотонина – невротрансмитер, който участва и в регулацията на телесната температура. При лечение с тях изпотяването може да се засили, а в жегата това ускорява загубата на течности и повишава риска от обезводняване. В отделни случаи може да се понижи и нивото на натрий в кръвта (хипонатриемия), което се проявява със слабост, обърканост, нестабилност и по-висок риск от падане.
Сухота в устата, силна жажда, обилно изпотяване, отпадналост или замайване в горещ ден не бива да се подценяват. Рядко, най-вече при предозиране или когато SSRI се приемат заедно с други медикаменти, които засилват действието на серотонина, може да се развие серотонинов синдром – състояние с повишена температура, възбуда, ускорен пулс, треперене и мускулна скованост (ригидност). Рискът от нарушения, свързани с високите температури, не зависи само от конкретния антидепресант, а и от дозата, обезводняването, общото състояние, съпътстващите заболявания и приема на други медикаменти. Затова лечението не бива да се спира самоволно, а при поява на тревожни симптоми трябва да се потърси лекарска помощ.
Тук е важен един контраст. Докато SSRI водят до прекомерно потене и загуба на течности, средствата с антихолинергично действие постигат обратното – блокират охлаждането чрез пот. Такова действие имат някои антихистамини, лекарствата за свръхактивен пикочен мехур и по-старите трициклични антидепресанти. Те потискат ацетилхолина – невротрансмитера, който задейства потните жлези, поради което изпотяването намалява. При намалено изпотяване тялото губи най-силния си охлаждащ механизъм и рискът от топлинен удар нараства пряко.
Защо лекарствата за високо кръвно изискват внимание в жегите?
Лекарствата за високо кръвно налягане изискват повече внимание при горещо време, защото част от тях влияят върху количеството вода в организма, нивата на електролитите и свойството на кръвоносните съдове да се разширяват или свиват. Диуретиците (средства, които увеличават отделянето на урина) засилват загубата на вода и натрий. Затова при високи температури по-лесно може да се стигне до обезводняване, спадане на кръвното налягане, замайване и понижаване на нивото на натрий в кръвта.
Инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ-инхибитори) и ангиотензин ІІ-рецепторните антагонисти (две групи лекарства за понижаване на кръвното налягане) могат да отслабят усещането за жажда. В горещо време, когато кръвоносните съдове са разширени от топлината, това улеснява прекомерното спадане на кръвното налягане и може да затрудни бъбречната функция. При прием на бета-блокери сърдечният дебит се повишава по-слабо и към кожата достига по-малко кръв, което затруднява отдаването на топлина. Установено е, че диуретиците, инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим, ангиотензин ІІ-рецепторните антагонисти и средствата с антихолинергично действие са сред лекарствата, които най-често се свързват с нарушения, свързани с високите температури. Замайването при изправяне и спадът на кръвното налягане (ортостатична хипотония) са сред първите предупредителни признаци, че организмът губи течности и не успява да поддържа стабилно кръвно налягане в жегата.
Как стимулантите на централната нервна система влияят на организма в жегите?
Стимулантите на централната нервна система, използвани при синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD), могат да ускорят обмяната на веществата, да засилят образуването на топлина в тялото и същевременно да притъпят усещането за умора и жажда. Така телесната температура може да се повиши по-лесно, а нуждата от почивка и прием на течности да се усети по-късно.
В проучване, публикувано в сп. Frontiers in Psychiatry от екип на Университета „Хауърд“, са изследвали честотата на нарушения, свързани с високите температури, при деца, юноши и младежи, които приемат стимуланти, в сравнение с група без такова лечение. Рискът от такива нарушения е по-голям при физическо натоварване на открито в горещите часове, какъвто е спортът или игрите навън. При деца и юноши, които прекарват дълго време на слънце през лятото, това съчетание изисква особено внимание. Когато стимулант се приема заедно с някое от изброените по-горе лекарства, отделните ефекти върху терморегулацията се натрупват.
Най-висок е рискът обаче в напреднала възраст, при която описаните взаимодействия се събират. В по-късните години често се приемат няколко от тези лекарства едновременно, например диуретик и АСЕ-инхибитор за кръвното заедно с антидепресант. Към това се добавят естествено по-слабото усещане за жажда и по-малко ефективната терморегулация, поради което прегряването настъпва по-лесно и по-незабелязано.
В жегите има значение и къде се съхраняват лекарствата. Медикаментите не бива да остават в автомобил, на прозорец или на пряко слънце, защото високата температура може да промени действието им. Силно замайване, обърканост, гадене, необичайна отпадналост или спиране на изпотяването изискват бърза медицинска оценка. Дали в горещините е нужна промяна в дозата, часа на прием или проследяването, решава лекуващият лекар или фармацевт.
