Спонтанна абсорбция на дискова херния, без хирургична интервенция, е докладвана за първи път през 1984 г. Това важно откритие дава тласък на повече изследвания, които сравняват промените в рамките на няколко месеца чрез образни изследвания. Съответно и голяма част от специалистите се насочват към консервативното лечение, като по този начин се дават много повече ефективни алтернативи през следващите десетилетия.
Благодарение на интервертебралните дискове, следствие на чието увреждане се получава дискова херния, гръбнакът се движи плавно, а тяхното действие е на своеобразен амортисьор.
Тези дискове представляват изключително здрава структура. Това се доказва, чрез инсталации с натоварване с взети междупрешленни дискове от кадаври. Дисковете се поддържат при физиологична за тялото температура, както и се хидратират постоянно. По този начин се имитира как биха функционирали в тялото, но извадени в ин витро среда. Върху дисковете се упражнява натиск, който да имитира навеждания и усуквания в различни посоки, без почивка, като на около 20 000 промени в позицията се стига до увреждане на диска.
Такъв тип увреждане в реална ситуация настъпва при много повече повторения, защото физиологични движенията, които правим в гръбнака са следвани и от почивки, която тук умишлено е изключена.
В голяма степен дисковите хернии са абсолютно безсимптомни, а при лица над 60-годишна възраст те се проявяват в 100% от случаите, с малки изключения.
Самовъзстановяването на дисковата херния може да следва няколко механизма – ретракция на издатината; постепенната дехидратация и контракция на хернииралия нуклеус пулпозус, което от своя страна води до прибиране на издатините в анулус фиброзус. Друг вариант е фрагменти от хернията да навлизат в епидуралното пространство, предизвиквайки автоимунен отговор, включително възпалителна клетъчна инфилтрация и неоваскуларизация.
Влияние може да оказва и приемът на перорални нестероидни противовъзпалителни лекарства или интраспинални стероиди, които да водят до реабсорбция и намаляване на локалния възпалителен оток. Но същевременно ранният възпалителен отговор е ключов за набиране на имунни клетки, които имат отношение към реабсорбцията. Поради това дългосрочната употреба на тези групи медикаменти може да попречи на самовъзстановяването в дългосрочен план.
Спонтанното дехернииране се осъществява средно в рамките на 6 до 8 месеца. Това не изключва възможността този процес да настъпи и в рамките на дори 2 месеца. Така, ако симптомите не налагат спешна хирургична намеса и консервативното лечение подобрява болковия синдром, то изчакването в рамките на няколко месеца би позволило в голям процент от случаите пълно възстановяване.
Но консервативната терапия далеч не се свежда само до медикаментозна терапия. Значение имат и редица рехабилитационни и физикални методи, които да допринасят в съществен процент за облекчаване на симптомите.
За подобряване проводимостта на нерва значение има приемът на омега-3 мастни киселини и витамин В12, заедно с витамин В9, тъй като подкрепят функцията на миелиновата обвивка. Лечението единствено на болката не е достатъчно, нужно е да се погрижим и за функциите на нервите, което налага използването на нутриенти.
Декомпресиране на структурите се прави със заемане на определени позиции за почивка, спане или подготовка за упражнения – по този начин се подобрява и храненето на засегнатите структури. Упражненията имат роля за мобилизиране на мускулната сила и маса, така че да се профилактират следващи подобни епизоди.
Пасивни техники, с които да се помогне за модулиране на болковия синдром също имат значение. Боуен терапията позволява отпускане на структурите на опорно-двигателния апарат, с което също се подобрява болковият синдром.
Епидемиологията на неинфекциозните заболвания показва, че неправилното движение не е в основата на заболяването. Значение има още и наследствеността, също така и тютюнопушенето – тъй като при пушачи активните и функционални клетки в дисковете са двойно по-малко. Някои заболявания – като захарен диабет, също оказват ефект, поради влошеното кръвоснабдяване.
Претренираността, без почивка между натоварванията увеличава възможността за дискова херния, както и работното статично натоварване на гръбнака, когато то не се редува с физическа активност.
Индивидуални особености на форма на костни и хрущялни структури, както и някакви дефекти в съединителната тъкан оказват съществено значение, затова и наследствеността е ключова.
