Сърдечната недостатъчност е състояние, при което въпреки нормалното камерно пълнене на сърцето с кръв, то е неспособно да изтласква нормално количество от нея в циркулаторната система. По този начин не могат да бъдат задоволени метаболитните нужди на тъканите, чийто функционални параметри са в нормални граници.
Някои заболявания и състояния като исхемична болест на сърцето или артериална хипертония, постепенно увреждат сърцето и влошават неговата функция. Не всички заболявания, които водят до сърдечна недостатъчност, могат да бъдат обратими, но лечението им може да подобри признаците и симптомите на сърдечната недостатъчност и да подобри качеството на живот.
Билките също имат своето място в лечението на сърдечната недостатъчност. Преди близо 200 години английският лекар Уидъринг описва „чудотворното“ действие на листата на червения напръстник при болни с „водянка“ – хронична сърдечна недостатъчност с отоци, задух, увеличен черен дроб, течност в корема и т. н.
По-късно се установява, че това действие се дължи на съдържащите се в листата на растението сърдечно усилващи гликозиди. Подобни гликозиди се намират в редица още растения — вълнест напръстник, горицвет, момина сълза и др. Трябва да се каже, че и днес препаратите за лечение на хроничната сърдечна недостатъчност се получават изключително от растителни източници.
В тази област природата все още не е надмината от химията, т. е. сърдечните гликозиди не могат да бъдат синтезирани. Разбира се, химията помогна много за установяване на химичната природа на тези активни вещества, за тяхното изолиране и пречистване. За разлика от миналото, когато за лечение на сърдечно болните се използваха части от растенията (листа, стръкове и пр.) под формат на отвари, запарки, извлеци, днес медицината използва пречистени гликозиди под формата на готови продукти.
Най-голямо значение за получаване на препарати със сърдечно усилващо действие имат червеният и вълнестият напръстник и невиреещият у нас строфантус. Тези растения днес се използват почти изключително като суровина за фармацевтичната промишленост.
Голям брой растения съдържат дигиталисоподобни гликозиди – горицвет, момина сълза, зокум, боянка, кукуряк и др. Трябва да се знае обаче, че тяхното използване в домашна обстановка се ограничава до лечение на някои леки форми на сърдечна недостатъчност, на сърдечни неврози.
От друга страна, поради съдържанието на сърдечно активни гликозиди тези растения са силно токсични и при неправилна, неконтролирана от лекар употреба могат да доведат до тежки интоксикации. Затова лечението на сърдечната недостатъчност трябва да става изключително от лекар специалист.
