Анасонът e тревисто едногодишно растение с цилиндрично, слабо набраздено към върха разклонено стъбло. Родината му е Южна Европа, но вирее и в по-топлите области в Азия. Част е от семейството на кимиона и копъра. Цветовете на билката са бели, стъблото е високо от 30 до 60 см. Сиво-зелените му плодове – дълги, яйцевидни или продълговати, достигат до 5 мм дължина, имат характерна миризма и сладникав вкус и са особено богати на етерични масла и мазнини. Цъфти през юни и юли, а плодовете се събират през ранната есен, в началото на тяхното узряване, след което се сушат. И в България се отглежда анасон, но главно в Бургаско, Хасковско и Чирпанско.
Информация за билката може да се намери още в съчинения на Плиний Стари през първи век, но се среща и в списъка на Карл Велики за култивиране на лечебни растения през девети век, докато през единадесети анасонът започва да се използва за добиване на етерично масло.
В плодовете се съдържат 2-3% (а в някои сортове дори до 6%) етерично масло с главна съставка анетол. Освен него, могат да се открият още и малки количества метилхавикол, анизалдехид, анизкетон и анозова киселина. Плодовете са богати и на масло (8-28%), белтъчни вещества (до 30%), слузни вещества и около 10% минерални соли. Любопитно е, че при неправилно съхранение анетолът се превръща в двуанетол, за който се предполага, че има естрогенни свойства. При образуване на този продукт етеричното масло става отровно. Ето защо анасонът трябва да се съхранява на тъмно и хладно място, в затворен съд, до две години. Под въздействие на светлината той постепенно придобива тъмен цвят и неприятен вкус.
За лечение на кашлица от различен произход плодовете на анасона в комбинация с чай или с мляко са много ефикасни. Те спомагат за отделянето на бронхиалните секрети и отпушват носа. Прилагат се успешно като помощно средство в терапията на лечение на ангина, ларингит, фарингит, хроничен бронхит, бронхиална астма.
Билката има и антибиотично действие, която се справя с определени бактерии. А семената от анасон със своето щадящо действие са особено подходящи за малки деца.
Анасонът е подходащ за лечение на различни заболявания на стомашно-чревния тракт като гастрит, ентероколит с болезнени колики, при метеоризъм и др. Той подобрява апетита и храносмилането. Заради дезинфекциращото си и антибиотично действие, той ефективно предпазва организма от инфекциозни болести, атакуващи храносмилателната система. Нерядко се прилага и при заболявания на отделителната система – възпалителни заболявания на пикочните пътища, камъни в бъбреците и др.
Подходящ е за стимулиране на млечната секреция при кърмачки. Известен е и като афродизиак – някои билкари дори твърдят, че анасонът подобрява плодовитостта при мъжете.
Билкари дори смятат, че анасонът е подходящо помощно средство за лечение на подагра, главоболие, циреи и отоци.
Тази билка има още две много характерни свойства: ароматизиращо и успокояващо. Лекият аромат и сладникаво-пикантният му вкус го правят особено подходяща билка за борба с лошия дъх.
