Седефчето се препоръчва при очни заболявания и кожни обриви

Седефчето е многогодишно тревисто растение с характерна неприятна миризма. Среща се по каменисти, но слънчеви места в южната част на Европа и в Крим. Стъблото е вдървено в основата, разклонено и достига височина от 50-100 см. Листата са месести, подредени последователно с жълто-зелен цвят. Цветчетата също имат зеленикаво-жълт цвят, с къси дръжки и петнисти тичинки. Плодът прилича на топчеста кутийка с четири гнезда. Цъфти през месеците юни-август.

В България този полухраст расте по сухи, каменливи и скалисти места по крайбрежието на Черно море, в Североизточна България, Дунавската равнина, Източните и Средните Родопи и в Тракийската низина до 400 м надморска височина. Култивира се често и като декоративно растение в цялата страна. Хората използват за лечение цъфтящите връхни клонки.

Седефчето има нервноуспокояващо и болкоуспокояващо действие, и усилва храносмилателните процеси. Също така то притежава и хипотензивен ефект. Помага при неврастения, хистерия, нервно сърцебиене, виене на свят. Действа много добре при епилепсия – като помощно средство. Хора с очни заболявания, стомашно-чревни заболявания, хемороиди, кожни обриви без проблеми могат да се възползват от билката.

Тя може да се използва и външно: при ревматични болки, подагра, ишиас, лумбаго. Но трябва да се внимава, защото растението е отровно, и задължително ако се приема продължително да е под лекарски контрол. В българската народна медицина седефчето се използва още при анемия, припадъци, глисти, болезнена менструация, диария, отслабнало зрение.

Седефчето се препоръчва и при ухапване и ужилване от насекоми, за жабурене при възпаление на венците. Пресен сок се употребява за капване при възпаление на външното ухо.

И накрая трябва да отбележим, че бременните не бива да употребяват тази билка. При допир растението може да предизвика раздразнения на кожата и слизестите части. В по-големи дози билката е отровна.