Миомите на матката са едни от най-често срещаните доброкачествени образувания при жените в репродуктивна възраст.
До настъпването на менопаузата голяма част от жените развиват поне една миома, въпреки че в много случаи тя остава малка и не причинява никакви оплаквания. Миомите могат да окажат влияние върху качеството на живот, особено ако нараснат значително или са разположени на място, което нарушава нормалната функция на матката.
Миомите се развиват от гладката мускулатура на матката. Те могат да бъдат единични или множествени, а размерите им варира от няколко милиметра до образувания, достигащи десетки сантиметри. Скоростта им на растеж е различна при всяка жена и зависи от множество фактори, включително нивата на половите хормони.
Естрогенът и прогестеронът стимулират растежа на миомите. Поради тази причина те се срещат най-често през репродуктивните години, а след менопаузата обикновено спират да нарастват и дори могат постепенно да намалеят.
Какви симптоми могат да причинят?
Много жени с миоми нямат никакви симптоми и разбират за тях случайно по време на профилактичен гинекологичен преглед или ултразвуково изследване. Когато обаче образуванията станат по-големи или са разположени на определени места в матката, могат да се появят различни оплаквания.
Един от най-честите симптоми е обилното или продължително менструално кървене. При някои жени това може да доведе до развитие на желязодефицитна анемия, която се проявява с умора, отпадналост, бледност и задух при физическо усилие.
Миомите могат да причинят и болка или чувство за тежест ниско в корема. Някои жени описват постоянен натиск в таза, който се засилва при по-големи образувания. Ако миомата притиска пикочния мехур, може да се има и често уриниране или усещане, че пикочният мехур не се изпразва напълно. При натиск върху червата е възможен пък запек.
В зависимост от местоположението си миомите могат да затруднят забременяването или да увеличат риска от усложнения по време на бременността, въпреки че много жени с миоми забременяват и износват плода успешно.
Има няколко вида миоми според мястото им на развитие
Субмукозните миоми се намират непосредствено под маточната лигавица и най-често причиняват силни кръвотечения. Интрамуралните се развиват в стената на матката и са най-често срещяния тип. Субсерозните растат към външната повърхност на матката и по-често предизвикват усещане за натиск върху съседните органи.
Ултразвукът позволява да се установят броят, размерът и разположението на миомите.
Не всяка миома изисква лечение. Ако образуванието е малко, не причинява симптоми и не нараства, обикновено се препоръчава следене и периодични контролни прегледи. Проследяването позволява да се установи дали настъпват промени в размера или се появяват нови оплаквания.
Когато миомите водят до силно кървене, болка, анемия или затрудняват забременяването, може да се обсъди лечение. Изборът на подход зависи от възрастта на жената, желанието за бъдеща бременност, броя и размера на миомите, както и от тежестта на симптомите.
Възможностите включват медикаментозно лечение за овладяване на симптомите, както и хирургично лечение. При жени, които желаят да запазят репродуктивната си способност се извършва миомектомия – това е операция за отстраняване само на миомите, без премахване на матката (хистеректомия). В определени случаи може да се наложи хистеректомия, особено при много големи или многобройни миоми и когато жената не планира бъдещи бременности.
Редовните профилактични гинекологични прегледи са най-добрият начин за ранното откриване на подобни промени и за своевременното им овладяване.
