Черният бъз (лат. Sambucus nigra) представлява разклонен храст или дърво от семейство Бъзови. На височина може да достигне до 3 м, но се сращат и видове, макар и рядко, които могат да прехвърлят 8 м, със силно развита коренова система.
Стъблото и клоните са сивокафяви със светли лещанки по тях (като чертички) и с бяла шуплеста сърцевина. Листата са срещуположни, нечифтоперести, дълги до 35 см, с 3 до 9 листчета, с яйцевидно продълговата форма, назъбени по края. Цветовете му са жълтеникавобели, дребни, с петделно венче и петзъбна чашка, събрани в сложно съцветие като щит на върха на цветоносни клонки. Тичинките са 5, с едри жълти прашници. Плодът е черновиолетова сочна ягода, най-често с 3 кафяви семена. Цъфти през месеците май и юни.
Черният бъз е едно от онези растения, известно на човечеството от векове. Той има широк спектър на действие и се използва при различни състояния.
В българската народна медицина чаят от цветовете се употребява за лечение на възпаления на пикочните пътища, импотенция, подагра. Освен това бъзът има потогонно, омекчаващо и отхрачвачващо действие. Несъмнено, обаче, растението черен бъз, най-често се употребява заради имуностимулиращите му свойства, които се дължат на витаминния му състав и наличието на флавоноиди.
Приет превантивно, черният бъз засилва съпротивителните функции на организма и значително намалява респираторните заболявания. Той е един от най-често използваните имуностимулатори в детска възраст. В аптеката можем да намерим черен бъз под формата на сироп, желирани и дъвчащи таблетки, или сок.
В много домове по-стари рецепти се приготвят сладка, сиропи и сокове от бъз. Задължително е да споменем, че неузрелите плодове на растението са отровни.
Плодовете на бъза могат да се прилагат под формата на сироп, сок или стандартизирани екстракти при вирусни инфекции на горните дихателни пътища. Противовирусния ефект се дължи на наличието на антоцианини, които са с изявена противовирусна активност.
Проучване от 2016 г., публикувано в Nutrients, показва, че добавките с черен бъз могат да намалят продължителността и симптомите при вирусни заболявания. Няколко проучвания са показали , че екстрактът от черен бъз е ефективен при третиране на грипоподобните симптоми. По-специално флавоноидите в екстракта от бъз се свързват с човешкия грипен вирус – H1N1, както и вируса инфлуенца по птиците – H5N1.
Плодчетата на растението в изсушено състояние се прилагат като ефективно слабително средство. Половин чаена лъжичка от изсушените счукани плодчета се накисват за една вечер в чаша студена вода. На сутринта течността се затопля и след прецеждане се изпива. Употребава се и под формата на мармалад.
Цветовете са източник на флавоноиди, фенолкарбонови киселини, етерично масло, тритерпени, фитостероли и слузни вещества. Плодовете съдържат антоцианини, преобладава цианидин-3-О-самбубиозид (над половината от всички), следван от цианидин-3-О-глюкозид, а в по-малки количества са цианидин-3-самбубиозид-5-глюкозид и цианидин-3,5-диглюкозид ; флавоноли (рутин, кверцетин-3-О-глюкозид), фенолкарбонови киселини, органични киселини, захари и витамини.
С лечебни цели се използват цветовете, които се берат преди пълното им узряване (май-юни), плодовете, които се събират през първите есенни дни, а също и листата.
